Осемте удара на часовника

„Мила приятелко,

Прочитайки писмото Ви, съобразих, че, водена от благородни чувства, вие желаете да покровителствате сърдечните връзки между Жером и Натали. Но всичко ни кара да вярваме, че този господин и тази дама, без да се посъветват със своята закрилница, са избягали, след като са хвърлили Матиас дьо Горн в един кладенец.

Извинете ме, че не ви посетих веднага, но тази афера е дяволски объркана и във ваше присъствие няма да бъда достатъчно спокоен, за да я обмисля добре.“

Беше десет и половина часа и Ренин тръгна да се поразходи из полето. Вървеше с кръстосани на гърба ръце и без дори да поглежда към красивите пейзажи на побелялата от снега местност. Когато се върна, за да обядва, бе все така замислен и не обръщаше никакво внимание на приказките на останалите посетители, които продължаваха да коментират случая.

После се качи в стаята си и вече беше заспал дълбоко, когато го събуди настойчиво чукане на вратата. Стана и отвори.

— Вие? — възкликна изненадано Ренин.

Двамата с Ортанз се гледаха известно време мълчаливо, стискайки само ръцете си, сякаш нищо друго не ги интересуваше и не бе в състояние да смути радостта им от срещата. Най-после той попита:

— Трябваше ли да дойда?

— Да — каза радостно тя. — Да… очаквах Ви…

— Може би щеше да е по-добре, ако ме бяхте извикали по-рано, вместо да чакате… Събитията не са ни чакали и не зная какво ще сполети Жером Винал и Натали дьо Горн.

— Какво, какво? Нима още не знаете? — запита бързо тя.

— Какво да зная?

— Те са арестувани. Искали да се качат на бързия влак…

Ренин забеляза:

— Арестувани ли… Така не се арестува. Най-напред ще ги разпитат, което полицията сигурно прави в този момент. Правосъдието най-напред разследва. Къде са сега?

— В замъка. И понеже са невинни… Нали не допускате, както и аз, че могат да бъдат виновни?

Той отговори:

— Не допускам нищо, скъпа приятелко, но трябва да ви кажа, че всичко е против Тях… С изключение на един факт, а той е, че всичко е прекалено против тях. Не е нормално да има чак толкова доказателства. Но като оставим това настрана, все още няма нищо друго по случая освен неясноти и противоречия.

— Но тогава?

— Тогава съм много затруднен.

— Но нямате ли поне някакъв план?

— До този момент не. Е, ако можех да видя Жером Винал и Натали дьо Горн и да ги изслушам, за да узная какво са казали, за да се защитят! Но вие разбирате, че няма да ми позволят нито да ги разпитвам, нито да присъствам на техния разпит. При това всичко сигурно вече е привършено.

— Привършено е в замъка — каза тя, — но ще продължи в къщата.

— Ще ги водят в къщата ли? — запита той нетърпеливо.

— Да… според думите на един от двамата шофьори, които докараха автомобилите на следователите.

— Охо, но в такъв случай всичко се нарежда — възкликна Ренин. — Ще ходят в къщата! Но ние трябва да бъдем тогава още преди тях, в първите ложи. Ще чуем и видим всичко. Понякога ми е достатъчна само една дума, промяна в интонацията, едно намигване, за да открия, някакво малко указание, което ми липсва. Тогава ще можем да се надяваме. Да вървим, мила приятелко.

Ренин я преведе по прекия път, по който беше минал сутринта и който свършваше пред вратата, която ключарят бе отворил. Полицаите, оставени за охрана на къщата, бяха утъпкали в снега една успоредна на следите пътека и друга около самата къща. Случайността позволи на Ренин и Ортанз да се доближат незабелязано и промъкнат през един страничен прозорец в коридора до задната стълба. Няколко стъпала по-нагоре имаше малка стаичка, осветявана чрез малко елипсовидно прозорче от голямата зала на партера. Още при сутрешното си посещение Ренин бе забелязал, че откъм вътрешната му страна то беше покрито с парче плат. Дръпна перденцето и изряза едно от стъклата.

Само няколко минути по-късно от другата страна на къщата се чу гълчава, която постепенно ставаше все по-ясна. Двамата видяха, как в залата нахлуват хора. Няколко души веднага се качиха на първия етаж, а старши-полицаят остана с един млад мъж, комуто виждаха само високия силует.

— Жером Винал! — прошепна Ортанз.

— Да — потвърди Ренин. — Най-напред ще разпитат г-жа Дьо Горн, горе в нейната стая.

След около четвърт час тези, които се бяха изкачили на първия етаж, слязоха. Бяха: заместник-прокурорът, съдебният следовател, един полицейски началник и двама агенти. Доведоха и г-жа Дьо Горн и следователят помоли Жером Винал да се приближи.