Остров Тамбукту

— Аз съм дошъл на лов, а не на разходка — казах аз и като ускорих крачките си, добавих: — Аз отивам при ловците, а ти прави каквото щеш.

— Чакай! — гневно извика Амбо. Обърнах се и видях, че той беше свалил пушката от рамото си. Очите му горяха.

— Какво искаш? — попитах го аз.

— Искам да ми кажеш всичко за дъщерята на Арики. Всичко — повтори той. — В гласа му звучеше дързост и заплаха.

— Какво значи „всичко“?

— Ти знаеш какво значи! — троснато каза Амбо. Неговият отговор ме накара да се замисля. Нима знае синът на вожда, че Канеамеа ми е показвала белите листа, които Арики старателно криеше от мен? Нима я е видял, когато дойде в колибата ми през оная бурна нощ? И нима той беше пратил стрелата, която се заби в стената точно над главата ми? Не може да бъде! Не-не, Амбо не беше способен на такава подлост.

— Добре, ще ти кажа всичко — казах аз. — Но преди това ти ми кажи, чия беше стрелата, която една нощ се заби в стената на моята колиба точно над главата ми?

Ние бяхме се изправили един срещу друг. Аз също бях свалил пушката от рамото си и я държах здраво в ръцете си.

— Стрелата беше моя — призна Амбо.

— Значи, ти искаше да ме убиеш?

— Ако исках да те убия, нямаше да пусна стрелата над главата ти.

— Тогава аз се наведох и стрелата прелетя над главата ми.

— Не ме разсмивай — мрачно каза Амбо. — Аз нарочно пуснах стрелата, когато ти се наведе.

— Защо?

— Защото исках да ти напомня, че съм добър стрелец. Ти беше забравил това.

— Можеш ли да убиеш приятеля си от засада? — попитах го аз.

— Не! Аз не съм пакеги. Аз съм син на племето занго — гордо отвърна Амбо.

— Да, аз не съм син на вашето племе. Аз съм пакеги. Но аз никого не съм убил досега, нито пък съм се опитвал да убия някого с кадити.

Амбо се намръщи.

— Разбирам — каза той смутено. — Аз исках да убия Арики. Но защо? Пак заради тебе!

Той беше прав и като нямаше какво да му възразя, казах меко:

— Защо спорим? Какво делим? С какво съм те обидил? Кажи!

Амбо заговори за оная бурна нощ и за Канеамеа. Той я видял, като влязла в моята колиба, и чакал скрит зад дърветата, докато излезе.

Канеамеа искала да му стане сахе, но аз съм я бил подмамил и тя се отказала от него. Аз съм искал тя да стане моя сахе, но Арики не бил съгласен. Да-да — Арики не бил съгласен и аз никога няма да стана първожрец. Никога!

— Арики ли ти каза това? — попитах го аз.

— Да, Арики. Той те мрази.

— Арики лъже. Никога не съм искал да стана даго на Канеамеа. Никога! — повторих, като повиших тон.

— Арики казва истината. Ти лъжеш. Ти искаш да станеш рапуо. Не-не! Това няма да го бъде!

Реших да прекратя тоя неприятен разговор и казах раздразнен:

— Какво искаш най-после? Кажи!

— Искам да оставиш Канеамеа на мира.

— Канеамеа? — пресилено се усмихнах аз. — Защо се грижиш за нея? Тя не е от твоя род. Ти нямаш право да я защищаваш.

Амбо отново се смути. Според обичаите на племето само член от рода на Канеамеа имаше право да ми търси сметка, ако аз наистина бях я обидил. А синът на главатаря не беше от нейния род. Освен това аз с нищо не бях обидил Канеамеа и не разбирах защо Амбо е повярвал на лъжите на Арики. Нима не знае той, че първожрецът е способен да скара и най-добрите приятели?

— Ти виждаш, че не си прав — казах аз по-меко. — Помисли добре и като свърши големият лов, пак ще поговорим.

— Сега ще говорим! — злобно процеди Амбо.

— Какво искаш най-после? — извиках ядосан.

— Само едно: да те убия!

— Е, добре! Ето ме! — Аз пристъпих към него. — Стреляй!

— Не — отстъпи той крачка назад. — Ще те убия като човек, а не като куче. Не искам да се бием с копия или със стрели, защото ти не можеш да си служиш с тях. Но затова пък стреляш добре с пушка. Защо мълчиш? Или се уплаши? О, Арики е прав! Ти си страхливец!

Почувствувах как гърлото ми пресъхна, кръвта нахлу в главата ми. Амбо наистина беше нетърпимо дързък.

— Кой ще стреля пръв? — попитах го аз.

— Както искаш. Решавай…

— Добре, аз ще стрелям пръв. Съгласен ли си? Или се отказваш?

Но Амбо не мислеше да се отказва. Той знаеше, че съм отличен стрелец, и все пак се съгласи аз да стрелям пръв. Това беше равносилно на самоубийство.

— Иди при онова дърво и се приготви — казах аз. — Ще броя до три и ще стрелям. Ако не те убия, ти ще броиш до три и ще стреляш.

Мислех, че в последния миг той ще се уплаши и ще се откаже от двубоя, но се излъгах. Амбо бързо отиде до дървото и дигна глава, сякаш искаше да каже: „Стреляй, омразен пакеги, не ме е страх от тебе!“

Аз насочих пушката си право към главата му.

— Едно!

Ръцете ми трепереха. Амбо мълчеше.

— Две!

Разстоянието между нас не беше голямо. Аз се прицелих. Оставаше да натисна спусъка и синът на главатаря щеше да падне мъртъв.

— Три! — извиках аз, дигнах пушката нагоре и стрелях във въздуха.

Почувствувах слабост, краката и ръцете ми трепереха от силното вълнение, което изпитвах. Подпрях се на пушката и казах:

— Сега редът е твой. Стреляй!