Отмъщението на Монца

— Позволете да ви се представя. Казвам се Рийвром, търговец от Пуранти. — Морвийр се изхили вътрешно, както правеше всеки път, когато пробутваше псевдонима си, но лицето му излъчваше само искрена топлота. Протегна ръка.

— Рийвром. Чувал съм за фамилията. За мен е привилегия да се запознаем. — Мотис отказа здрависването и запази внимателно разстояние помежду им. Явно беше предпазлив. И с право. Малкият шип, в пръстена на Морвийр беше намазан с отрова на скорпион в разтвор от леопардово цвете. Банкерът щеше да преживее тяхната среща, но да е мъртъв до час.

— Това е моята племенница — продължи Морвийр, без да се обезкуражи от неуспешния опит. — Натоварен съм със задачата да я представя на подходящи кандидати за ръката й. — Дей изпърха с клепачи в перфектна имитация на срамежливост. — А това е моят служител. — И кимна към Дружелюбния, който само се намръщи. — Малко се изсилих. По-скоро моят телохранител, господин Очарователния. Не е много разговорлив, но що се отнася до охраната ми… Да речем, че е относително адекватен. Въпреки това обещах на стара му майчица, че ще го прибера…

— Вероятно сте тук по работа? — прекъсна го Мотис.

Морвийр се поклони.

— Искам да внеса солиден депозит.

— Опасявам се, че придружителите ви ще трябва да изчакат, но ако ме последвате, с радост ще приемем депозита ви и ще изготвим необходимите книжа.

— Но племенницата ми…

— Разбирате, че в името на сигурността не може да правим изключения. Племенницата ви е в пълна безопасност тук.

— Разбира се, разбира се. Господин Очарователен! Ковчежето! — Дружелюбния подаде сандъчето на един очилат писар, който се прегърби под тежестта му. — Чакайте тук и не правете бели! — Морвийр въздъхна, сякаш имаше невероятни трудности да си намери компетентни слуги, и последва Мотис. — Нали парите ми ще са в безопасност тук?

— Стените на банката са дебели дванайсет стъпки. Има само един вход, който денем се пази от дванайсет въоръжени мъже. Нощем се заключва с три ключалки, произведени от различни ключари, а ключовете се държат от различни служители. Две групи непрекъснато патрулират отвън до сутринта. Въпреки това вътрешността също се държи под охрана. — Банкерът махна към един отегчен мъж в кожена броня, седящ на бюро до коридора.

— Заключвате човек тук?

— През цялата нощ.

Морвийр цъкна с уважение.

— Много старателни мерки.

Извади кърпичката си и се престори, че кашля в нея. Коприната беше напоена в синапен корен, една от многото отрови, към които бе развил имунитет. Трябваше да остане насаме с Мотис само за секунда и да притисне кърпичката към лицето му. При най-малкото вдишване човекът щеше да умре с кървава кашлица в рамките на минута. Само че служителят със сандъчето се тътреше до тях и не му предоставяше подобна възможност. Морвийр се принуди да прибере смъртоносната кърпичка и присви очи, когато тръгнаха по дълъг коридор, окичен с огромни картини. Светлината се изсипваше през самия покрив, който очевидно бе направен от множество стъклени панели.

— Имате прозорци на покрива! — Морвийр бавно завъртя глава. — Истинско чудо на архитектурата!

— Това е съвсем модерна сграда. Повярвайте ми, няма по-сигурно място за парите ви.

— Може би в руините на Аулкус? — пошегува се Морвийр, докато минаваха покрай преувеличено изображение на древния град.

— Дори и там.

— Предполагам, че тегленето ще е още по-предизвикателно! Ха, ха. Ха, ха.

— Точно така. — Банкерът не показа дори намек за усмивка. — Вратата на трезора е от дебело цяла стъпка солидно съюзно желязо. Не преувеличаваме, като казваме, че това е най-безопасното място в Кръга на света. Насам.

Влязоха в обширно помещение, обшито с потискащо тъмна дървена ламперия, едновременно скъпо, но некомфортно, заето от огромно бюро с размерите на бедняшка колиба. Портрет на едър плешив мъж се взираше към Морвийр, все едно подозираше, че е замислил нещо лошо. Някой от древните бюрократи на Съюза. Золер, или пък Баяловелд.

Мотис седна на висок твърд стол и предложи насрещния на Морвийр. Служителят вдигна капака на сандъчето и започна да брои монетите, като използваше сметалото с добре тренирана ефективност. Банкерът наблюдаваше, без да мига. В никакъв етап не докосна сандъчето или монетите. Предпазлив човек. Дразнещо предпазлив. Очите му се стрелнаха през бюрото.

— Вино?

Морвийр отклони поглед към стъклените врати на шкафа.

— Не, благодаря. Твърде много се опиянявам и между нас да си остане, често се излагам. Накрая реших да се въздържам изцяло и сега само го продавам на другите. Това нещо е… отрова. — Той се усмихна леко. — Но нека това не ви спира. — Пъхна небрежно ръка в скрития джоб на палтото си, където имаше стъкленица със звезден сок. Нямаше да е трудно да отвлече вниманието и да капне няколко капки в чашата на Мотис…

— И аз го избягвам.