Отмъщението на Монца

Един служител скочи от стола си и се стисна с ръце на гърлото. Залитна няколко стъпки с полилавяло лице и падна, едната му обувка изхвръкна от треперещия крак. Друг от служителите до Мотис стоеше на колене и се мъчеше да си поеме дъх. Някаква жена изпищя пронизително.

— В името на мъртвите — възкликна Тръпката.

От отворената уста на банкера излизаше розова пяна. Гърчовете му намаляха до потръпване. След това спряха. Тялото му се отпусна, а празните очи се загледаха към бюстовете по стените.

Двама мъртви. Оставаха пет.

— Чума! — изпищя някой и избухна паника, сякаш генерал беше дал заповед за атака. Един от търговците, които бяха говорили с Мотис, се обърна и почти събори Монца. Тръпката пристъпи, блъсна го и той падна върху трупа на банкера. Мъж с очила, които караха очите му да изпъкват ужасяващо, се вкопчи в Монца. Тя го удари инстинктивно с дясната си ръка и изпъшка, когато болката от изкривените й кокалчета стигна чак до рамото.

„Никоя чума не се разпространява по-бързо от паниката, нито е по-смъртоносна“, пишеше Столикус.

Цивилизоваността отстъпи на задно място. Богатите и задоволените се превърнаха в животни. Тези, които пречеха, биваха прегазвани. Тези, които паднеха, не получаваха милост. Монца видя как дебел търговец удря добре облечена жена в лицето. Тя падна с писък до стената, перуката се изкриви над разкървавеното й лице. Видя как един старец се спъна и бе прегазен от тълпата. Някакво сандъче падна на земята. Сребърните монети се разпиляха, но никой не им обръщаше внимание. Беше като лудостта при отстъпление. Писъци и блъскане, псувни и миризма на страх, падащи тела и потрошени предмети.

Някой се блъсна в нея и Монца го удари с лакът. Нещо се строши и по бузата й пръснаха капки кръв. Тълпата я повлече, понесе я като бързей на река, подмяташе я насам-натам. Успя да се провре през вратата. Хората се бутаха, блъскаха и крещяха. Изблъскаха я настрани, тя се спъна на стъпалата и залитна.

Усети как Тръпката я хваща за рамото и я дърпа, измъква я, почти я изнася. Двама от стражите на банката се опитваха да овладеят паниката с дръжките на алебардите си, но без особен успех. Зърна мъж, който трепереше на земята и кашляше кървава пяна на паветата. Хора с ужас се опитваха да се отдалечат максимално от него.

Монца беше замаяна, гадеше й се. Тръпката вървеше до нея, дишаше забързано през нос и се оглеждаше през рамо. Завиха зад ъгъла и тръгнаха към порутената сграда. Паническите крясъци останаха зад тях. Видя Морвийр зад един прозорец, като богаташ, наслаждаващ се на театрално представление от собствената си ложа. Усмихна се и махна с ръка. Тръпката измърмори нещо и отвори тежката врата. Монца се вмъкна след него, сграбчи дръжката на меча и започна да взема по две стъпала наведнъж, без да обръща внимание на болката в колената.

Морвийр все още стоеше до прозореца, а ученичката му седеше със скръстени крака на масата и нагъваше хляб.

— На улицата има сериозен безпорядък! — Отровителят се обърна, но усмивката му изчезна, щом видя изражението на Монца. — Какво? Да не е още жив?

— Мъртъв е. Както и десетки други.

Морвийр вдигна вежди с леко раздразнение.

— В предприятие с подобен размер счетоводните книги са в постоянно движение. Не можех да поема риска, че Мотис ще работи с друга. Какво не поемам никога, Дей?

— Рискове. Винаги предпазливостта на първо място. — Дей отхапа нов голям залък и измуча: — Затова отровихме всичките. Всяка счетоводна книга в банката.

— Уговорката не беше такава — изръмжа Монца.

— Мисля, че беше. Каза ми, че ще направим каквото се наложи, без значение кой ще загине. Това се единствените условия, при които работя. Всичко друго отваря пространство за неразбирателство. — Морвийр изглеждаше донякъде объркан, донякъде развеселен. — Знам, че някои хора се разстройват от убийства, но не съм го очаквал от теб, Монцаро Муркато, Змията на Талинс, Касапина на Каприл. Не се тревожи за парите. Мотис ще ти струва десет хиляди, както се договорихме. Останалите са безплатно…

— Не е въпрос на пари, глупако!

— А на какво? Аз поех задача от теб и я изпълних, така че как може вината да е моя? Ти не си очаквала подобен резултат, но и не свърши сама работата, така че как може вината да е твоя? Отговорността изчезва между нас, като лайно от задника на просяк, право в дупката на нужника, и няма да причинява повече дискомфорт. Да го наречем злощастно недоразумение? Инцидент? Все едно внезапен порив на вятъра е съборил дърво, което е… премазало всяко насекомо наоколо!

— Премазало — изчурулика Дей.

— Ако съвестта те гризе толкова…

Монца усети пробождането на гнева и стисна ножницата толкова силно, че премазаните й кокалчета запукаха.

— Съвестта е извинение да не се върши необходимото. Тук става дума за контрол. Отсега нататък ще убиваме по един човек на път.

— Дали?

Тя направи внезапна крачка напред и отровителят се мръдна и стрелна нервно меча й с очи.

— Не ме дразни. Никога. Казах: по един.

Морвийр внимателно прочисти гърлото си.

— Разбира се, ти си клиентът. Ще работим, както кажеш. Няма причина да се ядосваш.