Отмъщението на Монца

— Нима ничие чувство за хумор не може да изтърпи нещо дребно като обсада? По-весело, приятели! — Коска тупна Тръпката по гърба. — Не всеки ден се вижда толкова добре подредена голяма армия! Трябва да поздравим приятеля на Монца генерал Ганмарк за търпението и дисциплината. Може да му напишем писмо.

— Скъпи генерал Ганмарк. — Монца се изплю през бойниците. — Винаги твоя, Монцаро Муркато.

— Простичко послание — обади се Морвийр. — Но несъмнено ще го оцени.

— Много войници — изръмжа Тръпката.

— Някъде към тринайсет хиляди и четиристотин — чу се тихият глас на Дружелюбния.

— Предимно талински войници. — Коска махна с далекогледа си. — Има и подкрепления от старите съюзници на Орсо. Флагът на Етрисани е на дясното крило, а този на Чезале в центъра. Професионална армия. Няма и следа от нашите стари другари, Хилядата меча. Жалко. Щеше да е чудесно да възобновим старите си приятелства, а, Монца? Сесария, Виктус, Андич. Верния Карпи, разбира се. — Да възобнови стари запознанства… и да отмъсти на старите приятели.

— Наемниците са на изток. — Монца кимна към реката. — Ще задържат херцог Рогонт и осприанците.

— Несъмнено ще е голяма забава. Но ние сме тук. — Коска махна към армията извън града. — Генерал Ганмарк е там. Как ще се съберем на щастлива среща? Нали имаш план?

— Ганмарк е културен. Цени изкуството.

— И? — попита Морвийр.

— Никой няма повече предмети на изкуството от Великия херцог Салиер.

— Колекцията му е наистина впечатляваща. — Коска й се бе насладил няколко пъти или по-скоро се преструваше, докато се наслаждаваше на виното.

— Казват, че е най-богатата в Стирия. — Монца тръгна към другия парапет и погледна острова с двореца. — Когато градът падне, Ганмарк ще се отправи натам, за да спаси безценното изкуство.

— Тоест да го открадне за себе си — изръмжа Витари.

Монца стисна зъби по-силно от обикновено.

— Орсо ще иска да приключи с обсадата бързо. За да има достатъчно време да приключи и с Рогонт. Да унищожи Лигата на Осемте и да завоюва короната си преди зимата. Това означава щурмове, сражения и трупове по улиците.

— Възхитително! — Коска плесна с ръце. — По улиците може да има величествени дървета и красиви сгради, но без трупове са някак непълноценни, нали?

— Ще вземем доспехи и униформи от мъртвите. Когато градът падне, което ще е скоро, ще се дегизираме като талинсци. Промъкваме се в двореца и когато Ганмарк дойде за предметите на изкуството и не е нащрек…

— Ще го убием? — предположи Тръпката.

Настана пауза.

— Мисля, че виждам дребна пролука в плана. — Хленченето на Морвийр се забиваше в черепа на Коска като пирон. — Дворецът на Великия херцог Салиер ще е едно от най-пазените места в Стирия, а ние сме отвън. Едва ли ще получим покана.

— Напротив, аз вече имам. — Коска се наслади на момента, когато всички зяпнаха. — Двамата със Салиер бяхме доста близки, когато ме нае да уредя граничния му спор с Пуранти. Вечеряхме поне веднъж седмично и ме увери, че съм добре дошъл всеки път, когато съм в града.

Лицето на отровителя беше карикатура на отвращението.

— Това да не е било, преди да се превърнеш в пияница?

Коска махна безгрижно с ръка.

— По време на дългото и приятно трансформиране в такъв. Като гъсеница, превръщаща се в красива пеперуда. Във всеки случай поканата още важи.

Витари се намръщи.

— И как точно ще го направиш?

— Ами мисля да отида пред портите на двореца и да кажа на стражите: „Аз съм Никомо Коска, известен наемник, и съм дошъл на вечеря“.

Настана неловка тишина, сякаш идеята му не беше гениална, а пълна глупост.

— Прости ми — измърмори Монца, — но се съмнявам, че името ти отваря порти както едно време.

— Може би вратата на тоалетната. — Морвийр поклати глава. Дей се засмя тихичко. Дори Тръпката го гледаше колебливо.

— Витари, Морвийр — каза Монца. — Това е ваша работа. Наблюдавайте двореца. Осигурете ни достъп. — Двамата се спогледаха намръщено и без ентусиазъм. — Коска, ти разбираш от униформи.

Той въздъхна.

— Разбирам. Всеки работодател се опитва да ти пробута неговата. В Уестпорт ми бяха направили дрехи от злато, толкова удобни, колкото оловна тръба в гъ…

— На нас ще ни трябва нещо не толкова забележително.

Коска се изправи и отдаде чест.

— Генерал Муркато, ще сторя всичко по силите си, за да изпълня заповедта!

— Не се напъвай. На твоите години може да си сецнеш кръста. Вземи Дружелюбния, като започнат щурмовете. — Затворникът сви рамене и се съсредоточи върху заровете.

— Съвсем благородно ще преджобим мъртвите! — Коска тръгна към стълбите, но погледна към залива и спря. — А! Корабите на херцог Орсо вече са тук. — Белите платна на хоризонта носеха черния кръст на Талинс.

— Още гости за херцог Салиер — обади се Витари.

— Винаги е бил добър домакин, но ме съмнява, че е готов за толкова много гости. Този град е отцепен. — Коска се усмихна към вятъра.

— Затвор — каза Дружелюбния и също почти се усмихна.

— Безпомощни сме като плъхове в чувал! — извика Морвийр. — Говорите, сякаш това е добро нещо.