Пешките падат първи

„Значи Тарасов е бил човек на генералния директор. Това е вече интересно. Разбира се, аз няма да отида при него, нямам фасон. При генералния директор ще отиде Юра Коротков.“

— Припомнете си, моля, всичко, което Тарасов е разказвал за себе си, за семейството си — помоли Настя.

— Ами не е разказвал нищо особено. Когато ни обясняваше как трябва да се грижим за цветята, спомена, че отглеждал рози на вилата си. Освен това каза, че имал вкъщи три кучета, овчарки, само че не разбрах в градския апартамент или на вилата. Децата му били вече големи, живеели отделно, а те били двамата с жена си. Не е говорил нищо за внуци, поне аз не си спомням. Може още да няма.

— Ами за предишната си работа говорил ли е? С какво се е занимавал по-рано, защо е решил да я смени?

— Не, за това не е споменавал почти нищо. Само че е работил в деловодството на Министерството на средното машиностроене. А пък на нас и през ум не ни е минало да го питаме защо е решил да си смени работата. Тук плащат много добре… Знаете ли — оживи се изведнъж Науменко, — имаше един забавен момент. Когато си изваждаше нещата от чантата и ги подреждаше в бюрото, забелязах един такъв стъклен предмет, нещо като къса тояга или пънче, дебело едно и късо. Попитах го какво е това, а той ми отговори, че това нещо тежало точно седемстотин петдесет и шест грама, защото това било най-оптималното тегло за преса за залепване на снимки върху пропуските. Средното машиностроене са затворена система, там се влиза само с пропуск. Ако пресата била прекалено тежка, изпод снимката изскачало лепилото, ако пък била прекалено лека — не се залепвала добре и започвала да се нагърчва.

— Какво започвала да прави? — не повярва на ушите си смаяната Настя.

— Ами той така каза — да се нагърчва. В смисъл — остава неравно залепена. А за да изглеждал пропускът достойно, теглото на пресата трябвало да бъде точно седемстотин петдесет и шест грама. Че това пънче с толкова точно тегло го били отлели специално за него.

— Ум да ти зайде! — сви рамене Настя.

— Не знам — поклати глава Светлана. — Това са негови думи, нищо не си измислям. Ира може да го потвърди, и тя чу за тази преса.

3.

Игор Сергеевич Шулгин разговаряше неохотно с Настя. Беше вече краят на работния ден, той явно бе успял да удари някъде една или две чашки и напомпаното му настроение вече се бореше с нежеланието да разговаря със служител на милицията, за да не се издаде, че е пил.

— Игор Сергеевич, вярно ли е, че предстоят съкращения в отдела почти с една трета?

— Не знам. Аз не обръщам внимание на разни слухове и клюки.

— Но сте чували да се говори за това?

— Не се вслушвам в приказките на разни безделници.

Настя внимателно погледна Шулгин. Едър, започнал да пълнее и да оплешивява, той все още бе запазил определена привлекателност, макар да беше ясно, че още мъничко — и ще се превърне в затлъстял, проскубан павиан, който има зад гърба си активно алкохолно-сексуално минало, а в бъдещето го очаква безцветна и дълга старост със заболявания на черния дроб и простатата. Може би беснее именно защото предчувства всичко това?

— Игор Сергеевич, посъветваха ли се с вас, когато назначаваха новия ви заместник?

— Естествено. Никога не съм позволявал да ми назначават подчинени без моето знание.

„Боже, боже, колко сме горди! Заместникът ти между другото е подчинен не на теб, а на висшестоящия ви началник. Този висшестоящ началник решава кой би могъл да те замества, когато те няма, и кой не би могъл.“

— И вие предварително сте проучвали кандидатурата на Тарасов?

Бърз поглед встрани, трескаво потреперала буза, но всичко това — толкова мимолетно, сякаш просто така ти се е сторило.

— Да, гледах документите му.

Този път отговорът на Шулгин не прозвуча чак толкова уверено.

— Игор Сергеевич, постарайте се да си спомните кое в неговата характеристика ви убеди, че Тарасов е подходящ за длъжността ваш заместник. Защо се съгласихте с кандидатурата му?

— Ами… вече не си спомням.

— Но това не е било отдавна, Игор Сергеевич. Корольова и Науменко работят при вас от няколко години, през последните години не сте вземали никого на работа, Корольова е била последната, а после само сте съкращавали длъжности и хора. Просто не може да не сте запомнили какво е пишело в характеристиката на човека, когото са назначили за ваш заместник. Та това е единственото ново назначение в отдела ви за пет години!

— Нали ви казах — не помня.

В гласа на Шулгин явно прозвуча раздразнение, което той веднага се постара да приглуши.

— Добре, нека продължим — не настоя повече Настя.

— Как реагирахте, когато видяхте, че Тарасов се е ровил в бюрото ви и е подреждал?

— А как трябваше да реагирам? — отговори той на въпроса с въпрос.

— Ами не знам — разсмя се Настя. — В такава ситуация хората се държат различно. Едни се възмущават и вдигат скандали, други благодарят за въведения най-сетне ред, трети изобщо не обръщат внимание, сякаш точно така е трябвало да бъде. Някои прихват да се смеят, други просто излизат от кожата си от негодувание. Вие конкретно какво направихте?