— По-подробното обяснение е, че всичко зависи от това на какво разстояние от гарите живее той. От всички гари влаковете се движат с еднаква скорост, но до една от тях пътят му е пет минути, а до друга — цял час. Затова в една от посоките той пътува цели сто километра, а в друга — убива на двайсет километра от града. Сега ние с теб ще отворим разписанията и ще направим сметка колко минути пътуват мотрисите до гарите, където са извършени убийствата. Ще приемем, че най-далечната гара е свързана с гарата в Москва, намираща се най-близо до мястото, където живее стрелецът. И така нататък. Ясна ли ти е идеята?
— Ясна е. Само не ми е ясно как ще я разработим.
— Какво не ти е ясно сега? — започна да се ядосва Настя, която не можеше да понася да я спират точно когато се е развихрила.
— Разбрах как ще пресмятаме минутите. Ами по-нататък какво?
— Андрюша, не се затормозявай с това — махна с ръка тя. — Аз ще го направя, ако ти не знаеш как. Ти само ми помагай.
— Добре — въздъхна Чернишов. — Вечно ме унижаваш, Анастасия. Правиш ми интелектуални фокуси и си умираш от кеф да ме гледаш, зяпнал от изненада, вместо да седнеш и търпеливо да обясниш на другаря си как го правиш.
— Как не те е срам! — разсмя се тя. — Такова голямо момче, пък с такива комплекси. Ето, аз например не умея да върша безброй неща — да тичам, да стрелям, нямам никакви пояси и данове, а ти правиш всичко това за отличен и отгоре. Е, какво сега, да се обеся ли? Да те мразя? Ти умееш едно, аз — друго, и слава богу, че е така. Приятели сме, нали? И да не си посмял да ми се цупиш!
Те отвориха брошурите, въоръжиха се с моливи и започнаха да смятат. После Настя състави някаква таблица, която само тя си разбираше, извади на екрана карта на града със схема на метрото и тържествуващо посочи с пръст Северния район.
— Ето виж. Тук има една територия, от която може за пет минути да се стигне до перон „Дмитровская“ по Рижкото направление, за осем минути — до Савьоловския път и за десет — до Ленинградския, на перон „Петровско-Разумовская“. И именно по тези направления убийствата са извършени най-далеч от града. Почти два часа път. Сега погледни тук. По Киевското направление той е пътувал само четирийсет и четири минути, по Ярославското и Казанското — също съвсем малко. И по едното, и по другото — по петдесет и осем минути. Тоест така е съвършено очевидно, че времето за път от дома му до мястото на убийството винаги е почти едно и също. Ако се съобразявахме с километрите, бихме получили Западния район, който постепенно се измества по посока на Централния. Ако се съобразим с времето, излиза Северният. И то не целият, а именно частта, която е разположена близо до Ленинградския, Савьоловския и Рижкия път.
— Не те разбрах — защо смяташ, че той живее именно близо до тези перони? Съгласен съм, че е приблизително на еднакво разстояние, но защо смяташ, че разстоянието непременно е малко? Смяташ, че живее ето тук, а той спокойно може да живее и тук. — Андрей посочи Североизточния район, където е проспект „Мир“.
— Рижката гара, не е далеч и „Каланчовская“ по Ленинградския път, а направо по „Сушчевский вал“ може много бързо да се стигне до Савьоловската гара. Защо изключи този вариант?
— Защото мога да броя до пет, драги. Мястото, което посочи ти, е съвсем друго разклонение на метрото и по това разклонение разстоянието до Киевската гара и до Комсомолския площад, където са разположени Ярославската и Казанската гара, е много различно. А ако нашата хипотеза е вярна и цялата работа не е в километрите, а във времето, тогава за стрелеца пътят от дома му до тези гари трябва да отнема едно и също време. Тоест той трябва да живее на територията покрай Серпуховската линия на метрото. А по този път той е стигнал… ехей, колко далече! Значи по Ярославското и Казанското направление човекът е тръгвал от гара, до която предварително му е трябвало около един час за път, а по Ленинградското — от перон, намиращ се в близост до дома му.
Чернишов стана от ниския фотьойл, който бяха преместили до бюрото, за да вижда и той екрана на монитора, разкърши скования си гръб и костите му изпукаха. После дяволито погледна Настя и се облещи срещу нея в страховита гримаса:
— Да, обаче аз стрелям по-добре от тебе!
Тя вече щеше да му отвърне с нещо смешно, но в същата секунда на вратата се позвъни.
— Ето — тържествуващо изрече Андрей, — пристига Чистяков и носи месо. Сега ние с него ще измайсторим такава гозба, каквато ти, дорде си жива, не можеш да сготвиш, та да не се надуваш толкова и да не се мислиш за най-умната на тоя свят. Край тебе мъжете стават интелектуални импотенти от страх пред могъщия ти мозък!
Но Андрей не позна. На прага стоеше не бъдещият съпруг на Настя, а Игор Лесников, който мълчаливо й подаде нотна тетрадка, иззета преди половин час от Елена Русанова. От една от страниците й отстрани липсваше отрязана ивица.
7.