Петдесет нюанса освободени

„Господи, кошмар! Има кошмари!“

- Не! - извика той.

- Крисчън, събуди се! - Изритах чаршафа, седнах, коленичих до него, грабнах го за раменете и започнах да го разтърсвам. Сълзите ми потекоха.

- Крисчън, моля те, събуди се! Моля те!

Той отвори очи - сиви, обезумели, зениците му - разширени от ужас и паника. Гледаше ме с празен поглед.

- Крисчън, това е само кошмар. У дома си. Всичко е наред. Няма нищо страшно.

Той се заоглежда като обезумял, не разбираше къде е. Накрая очите му се впиха в моите.

- Ана! - извика без дъх и ме сграбчи, дръпна ме към гърдите си и ме целуна. Силно. Езикът му завладя устата ми. Усетих вкус на отчаяние и нужда. Едва дишах. Той се претърколи върху мен, без да откъсва устните си от моите. Притисна ме върху матрака. Едната му ръка сграбчи челюстта ми, другата беше върху главата ми, не можех да мръдна. Коленичи между краката ми, разтвори ги и се настани там - все още беше с джинсите.

- Ана - извика, като че ли не вярваше, че съм там, с него. Погледна ме за част от секундата и успях да си поема дъх. И устните му пак бяха върху моите, вземаха всичко, което можех да му дам. Той изстена и притисна бедра към мен. Пенисът му едва се побираше в джинсите, усещах как го притиска към меката ми кожа.

Изстенах и цялото погиснато сексуално напрежение отпреди часове изригна, мощно, отмъстително, тялото ми отново се наводни с желание и нужда. Предадох се на тези демони, на настоятелните му целувки по лицето, очите, бузите, навсякъде.

- Тук съм - шепнех, опитвах се да го успокоя, задъханият ни горещ дъх се сливаше в един. Дишахме като един. Обвих раменете му и надигнах слабините си към него, за да го посрещна.

- О, Ана - задъхваше се той. - Искам те.

- И аз - прошепнах горещо, тялото ми отчаяно търсеше допира му. „Искам го! Искам го! Сега! Имам нужда от това, искам да ме излекува от болката на желанието“. Той бързо разкопча копчетата на джинсите. Пенисът му беше огромен, освободен.

„Господи, а допреди минута спях!“

Той ме погледна и изчака като за разрешение.

- Да, моля те! - Гласът ми трептеше от желание.

С едно движение той влезе в мен и ме изпълни.

Извиках, но не от болка, а изненадана от настойчивостга му.

Той изстена, устните му намериха моите, и пак влезе, и пак, и

пак. Движеше се като обезумял. От страха, от страст, от желание, от... любов? Не знаех, но го посрещах всеки път с нарастващо желание.

- Ана - изръмжа нечленоразделно и свърши мощно, изля в мен цялата си енергия, лицето му беше разкривено от изтичащото напрежение. А после падна с цялата си тежест върху мен. И пак ме остави... незадоволена.

„Мама му стара! Не ми върви тази вечер!“ Прегърнах го, опитах се да поема дъх, буквално смазана под него. Той излезе от мен и ме прегърна. Минаха минути... много минути. Най-сетне той поклати глава, надигна се на лакът и отмести част от тежестта. Погледна ме, като че ли ме вижда за първи път.

- О, Ана! - Наведе се и ме целуна.

- Добре ли си? - Погалих прекрасното му лице. Той кимна, но изглеждаше разтърсен, объркан. Моето мило изгубено момче.

- А ти? - попита загрижено.

- Ами... - Помръднах под него и той се усмихна с онази съблазнителна похотлива усмивка.

- Госпожо Грей, май не задоволихме вашите потребности - каза, целуна ме бързо и стана от леглото. Коленичи на пода и ме издърпа към себе си, така че дупето ми беше точно на ръба на леглото.

- Седни - каза. С мъка седнах на ръба, косата ми падаше като воал около лицето ми, по гърдите. Сивите му очи се впиха в моите, а ръцете му отвориха широко краката ми. Облегнах се назад на ръце и зачаках. Знаех какво ще прави. Но той...

- Ти си толкова дяволски красива, Ана - каза и видях как косата му с цвят на мед потъна някъде към бедрото ми, започна да го целува и да лази нагоре. Цялото ми тяло се сви от очакване. Той погледна към мен, очите му все по-тъмни под дългите му мигли.

- Гледай - каза и езикът му беше между краката ми.

Извиках. Целият ми свят, целият свят беше концентриран

там. „И да го гледам как го прави! Толкова възбуждащо, мамка му, толкова еротично!“ Гледах как езикът му се плъзва по най-чувствителната точка на тялото ми. И без милост, без да спира, с цялото обожание, на което е способен един мъж, той продължи сладкото изтезание да ме дразни до полуда. Мускулите ми се ско-ваха, ръцете ми трепереха под тежестта на собственото ми тяло.

Тогава той нежно мушна пръст в мен и това беше краят. Паднах назад на леглото, пръстите му по тялото ми, в тялото ми, езикът му не спираше. И отлетях. Експлодирах, виках името му, мощният оргазъм огъна тялото ми. Хората му казват „да видиш звезди посред бял ден“. Не беше ден, но видях звезди, пометена от това първич-но чувство. Вяло усетих устата му върху корема си, целуваше ме нежно, сладко. Протегнах ръка и погалих косата му.

- Не съм свършил с теб. Още не - каза той и преди да успея да се върна в Сиатъл, или поне в орбита около Земята, хвана бедрата ми, дръпна ме от леглото на земята в скута си и ме изпълни. Толкова бързо!