Петдесет нюанса освободени

Когато се събудих, той бе целият усукан около мен и спеше спокойно. Въздъхнах облекчено и се отпуснах, за да се насладя на топлината на тялото му, на кожата му, долепена до моята. Лежах неподвижно. Не исках да го събудя.

Господи, каква нощ! Чувствах се като прегазена от влак. Онзи товарен влак - моят мъж. Не беше за вярване, че този спокоен, така млад в съня си мъж преди няколко часа е изживял този ад. Освен това успя да вкара и мен там. Гледах в тавана и се чудех. Странно, винаги бях мислила за него като за силния, контролиращ, доминиращ Крисчън, но всъщност той беше крехък, уязвим, моето изгубено момче. А най-смешното беше, че за него аз бях уязвимата, а не можех да се съглася, че е така. Не и в сравнение с него. Аз бях силна!

Но дали бях силна за двама? Достатъчно силна, за да изпълнявам команди и да правя каквото ми се каже? Въздъхнах. Той не искаше кой знае какво от мен. Започнах да прехвърлям през ума си разговора ни от снощи. Какво решихме? Че ще опитаме. И толкова. Но истината беше, че аз го обичах толкова много, че трябваше да намеря пътека за двама ни, да намеря посока. Такава посока, която да ми позволи да се запазя, да запазя независимостта си, и в същото време да бъда неговото „повече“. Аз бях неговото „повече“, а той беше моето. Взех решение да положа усилия да не го притеснявам, да не го тревожа поне през уикенда

Той се размърда, вдигна глава от гърдите ми и ме изгледа сънено.

- Добро утро, господин Грей! - Усмихнах се.

- Добро утро, госпожо Грей. Добре ли спахте? - И се протегна.

- След като мъжът ми спря да изтезава пианото, да, спах добре.

Той се усмихна с онази, срамежливата усмивка и сърцето ми се разтопи.

- Да тормозя пианото? Непременно ще изпратя мейл на госпожа Кати да я уведомя.

- Госпожа Кати?

- Учителката ми по пиано.

Засмях се.

- Какъв прекрасен звук - каза той. - Искаш ли да изкараме един хубав ден днес?

- Разбира се. Какво ти се прави?

- След като правя любов с жена си и тя ми приготви закуска, бих желал да я заведа в Аспен.

- В Аспен?!

-Да.

- Истинският Аспен? В Колорадо?

- Точно така. Освен ако някой не се е нанесъл там. Все пак ти плати двайсет и четири хиляди долара за това удоволствие.

- С твоите пари - засмях се.

- Нашите пари.

- Когато наддавах за къщата, парите бяха твои. - Врътнах очи.

- О, госпожо Грей, вие и вашите връткащи се очи - прошепна той и ръката му плъзна по бедрото ми.

- Не е ли много път дотам? - попитах, за да разсея намеренията му.

- Не и със самолет - каза той сърдито и ръката му сграбчи дупето ми.

О, как забравих, че съпругът ми има самолет. Ръката му продължи да се движи нагоре, нощницата ми се свиваше под пръстите му и скоро забравих всичко.

Тейлър ни закара до Сий Так. Самолетът на „Грей Ентръпрай-зис“ ни чакаше.

Беше мрачен ден, но не исках да позволя на времето да удави настроението ми. Крисчън обаче сияеше като коледна елха. Беше развълнуван от нещо и подскачаше като малко дете, което крие някаква изненада. Зачудих се какви ли ги е намислил този път. Изглеждаше невероятно - рошава коса, черни джинси, бяла риза. Никакви директорски костюми днес. Тейлър спря колата при стълбата до самолета.

- Имам изненада за теб - каза Крисчън и целуна пръстите ми.

- Приятна, нали?

- Надявам се - усмихна се топло.

Хм... какво беше намислил?

Сойър изскочи от колата и отвори вратата ми. Тейлър отвори тази на Крисчън и извади куфарите ни от багажника. Качихме се. Стивън ни посрещна до вратата на самолета. Хвърлих едно око към пилотската кабина и видях как пилот Бейли включва и изключва някакви копчета по таблото.

Крисчън и Стивън се здрависаха.

- Добро утро, сър.

- Благодаря, че се отзовахте при такова кратко предизвестие -каза Крисчън - Гостите ни тук ли са?

- Да, сър.

„Гости?“ Обърнах се и... Кейт, Елиът, Мия и Итън седяха на кремавите кожени седалки и ми се усмихваха. Обърнах се към Крисчън.

- Изненада! - каза той.

Едва успя да укротя щастието си, за да не ме вдигне като балон нагоре, преди самолетът да е излетял.

- Каза, че не се виждаш често с приятелите си. - Крисчън сви рамене и ми се усмихна извинително.

- О, Крисчън, благодаря ти! - Метнах се върху него и го раз-целувах пред всички.

- Ако продължаваш така, ще те хвана и ще те заключа в спалнята — прошепна той.

- Няма да посмееш - казах в устните му.

- О, Анастейжа. - Засмя се, поклати глава, пусна ме и с едно рязко движение сграбчи бедрата ми, вдигна ме и ме метна на рамо.

- Крисчън! Пусни ме! - изврещях и го заплясках по задника.

Мярнах усмивката на Стивън, който се обърна и влезе в пилотската кабина. Тейлър стоеше на вратата и едва сдържаше смеха си.

Без да обръща никакво внимание на молбите ми и на безуспешния ми опит да го набия, Крисчън закрачи през салона на самолета, покрай Мия и Итън, които седяха един срещу друг, покрай Кейт и Елиът, който издаваше нечленоразделни звуци като маймуна с психични отклонения.

- Моля извинете ме - обърна се Крисчън към гостите ни, - но се налага да поговоря със съпругата си насаме.

- Крисчън, пусни ме пищях аз.

- Всяко нещо с времето си, бебчо.