Петдесет нюанса освободени

Мия, Кейт и Елиът се смееха. Какво му беше смешното? Беше само ужасно неловко. Итън ни гледаше стреснато. Всички погледи ни проследиха чак до спалнята.

Крисчън затвори вратата и ме пусна по тялото си. Усетих всеки негов мускул и сухожилие. Усмихна ми се с хлапашката си усмивка, доволен и горд от себе си.

- Добро шоу спретнахте, господин Грей. Скръстих ръце с престорено недоволство

- Не беше шоу, беше весело. Той се усмихна още по-ослепи-телно. Господи, наистина беше толкова млад!

- И мислиш ли да продължиш започнатото? - попитах, без да съм сигурна какво мисля по въпроса самата аз. Та нали другите щяха да ни чуят, за бога! И изведнъж ме досрамя. Погледнах леглото със смесени чувства, спомних си първата ни брачна нощ и усетих как започвам да се изчервявам. Толкова много бяхме говорили предната нощ, толкова много направихме. Имах усещането, че сме прескочили препятствие, но какво? Това също не знаех. Погледнах веселите очи на Крисчън и не успях да се сдържа. Усмивката му беше толкова заразна!

- Мисля, че ще е много невъзпитано да караме гостите да чакат каза сърдито Крисчън и направи крачка към мен. ,Накай! Той откога започна да се интересува от мислите и чувствата на другите?“ Отстъпих към стената и той ме притисна в ъгъла. Топлината на тялото му беше като решетка на затвор. Наведе се и отърка нос в моя.

- Приягна ли беше изненадата? - попита шепнешком и с глас, пъленсочакване.

- О, Крисчън фантастична изненада! - Прокарах длан по гърдите му и го целунах. - Кога успя да го организираш? - попитах и го погалих по косата.

- Снощи. Не можах да спя и пуснах мейли на Елиът и Мия, и ето, тук са.

- Много мило, наистина. Благодаря ти. Сигурна съм, че иде изкараме страхотно.

- А и ще е по-лесно да избегнем папараците в Аспен, отколкото у дома.

„О, да папараците! Прав е!“ Ако бяхме останали в „Еска-ла“, щяхме да сме принудени да седим у дома. Потръпнах, като се сетих за камерите, за ослепителните светкавици на фотоапаратите на фотографите, които Тейлър за щастие успя да разкара.

- Ела. По-добре да седнем, скоро ще излетим. - Той ми подаде ръка и се върнахме при гостите.

- Много бързо обслужване предлагате в този самолет - засмя се Елиът.

Крисчън не му обърна внимание.

- Моля всички пътници да заемат местата си. Дами и господа, ще излетим след няколко минути... - отекна в салона гласът на Стивън - спокоен, авторитетен. Брюнетката... хм... как се казваше... Натали? се появи и събра празните чаши от кафе. Тя беше с нас и на медения ни месец. „Наталия! Казва се Наталия“.

- Добро утро, господин Грей, госпожо Грей - каза мило. Защо ме караше да се чувствам така неудобно? Може би защото беше брюнетка. Крисчън рядко назначаваше брюнетки, защото ги намираше за много по-привлекателни. Той й се усмихна и се настани на седалката срещу Кейт и Елиът. Аз прегърнах Мия и Кейт и помахах на Итън и Елиът. После бързо седнах до Крисчън и си закопчах колана. Той сложи ръка на коляното ми и ме стисна нежно. Изглеждаше отпуснат и щастлив въпреки че с нас имаше хора. Зачудих се дали не може да е винаги такъв - да не упражнява никакъв контрол.

- Надявам се да си взела планинските обувки.

- Няма да караме ски, нали?

- През август ще е трудно — отвърна весело той.

Всъщност да де.

- Караш ли ски, Ана? попита Елиът.

-Не.

Крисчън премести ръката си от коляното ми, за да ме хване за ръката.

- Сигурен съм, че брат ми може да те научи - ухили се Елиът и добави: - Много е добър, особено на хлъзгавите участъци и по възвишенията.

Изчервих се и погледнах скришом Крисчън. Той гледаше Елиът, без да показва никаква емоция, но бях сигурна, че едва сподавя смеха си.

Самолетът тръгна бавно по пистата.

Наталия ни запозна с инструкциите за безопасност. Говореше ясно, гласът й беше приятен, звънлив. С морскосиня риза с къси ръкави и права пола, с перфектен грим, тя беше наистина много красива. Подсъзнанието ми ме погледна с повдигната, оскубана поне наполовина вежда.

- Добре ли си? - попита Кейт и мисля, съвсем целенасочено.

- Искам да кажа след всичко това с Хайд.

Кимнах. Не исках да мисля, не исках да говоря за Хайд, но тя имаше съвсем различни намерения.

- И защо е откачил? - попита: мина направо към същината, без заобикалки. Отметна косата си назад, готова да души и рови за още информация.

Крисчън я изгледа хладно, сви рамене и каза:

- Изритах жалкия му задник от издателството.

- О? Така ли? Защо? - Определено се беше вживяла в ролята на разследваща журналистика.

- Пусна ми се много грубо - казах аз. Опитах се да й сритам крака под масата, но не я уцелих. „Мамицата й!“

- Кога? - попита тя.

- Преди доста време.

- Не си ми казвала!

Вдигнах рамене извинително.

- Не ми се вярва да е само заради това. Чак такова драстично и екстремно отмъщение само заради едно уволнение... - Честно, не знаеше кога да си затвори устата, но този път въпросът поне беше към Крисчън. - Има ли някакви психически проблеми? Ами цялата тази информация, която държи за семейството?

- Продължаваше да го върти на шиш, очевидно мислеше, че аз все още не знам нищо. Издразних се.