Петдесет нюанса освободени

Крисчън кимна и каза:

- Направо го закова! Перфектно приземяване!

- Благодаря, сър - каза тя с усмивка.

- Приятен уикенд, господин Грей, госпожо Грей. Ще се видим утре. - И Стивън ни направи път да излезем. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе по стълбичките надолу. Тейлър вече чакаше до вана.

- Миниван? - попита изненадано Крисчън, докато той ни отваряше плъзгащата се врата.

Тейлър му се усмихна някак извинително и сви рамене.

- Знам. Късно ти казах - продължи по-спокойно Крисчън.

Тейлър се върна в самолета да свали багажа ни.

- Искаш ли да се пипаме на задната седалка? - прошепна Крисчън дяволито и ми се усмихна палаво.

Засмях се. Кой беше този мъж? Къде се беше дянал онзи, другият, как му беше името... господин Бесен?

- Хайде, какво се размотавате вие двамата. Качвайте се! - викна Мия, гласът й трепереше от нетърпение. Качихме се, промушихме се до двойната седалка най-отзад и седнахме. Притиснах се до Крисчън, а той преметна ръка през облегалката на седалката ми.

- Удобно ли ти е? - попита ме, докато Мия и Итън се настаняваха пред нас.

-Да.

Той ме целуна по челото. Не зная защо, но цял ден не можех да се отърва от чувството за... срам. Може би заради предната нощ? Може би защото за първи път бяхме с компания? Така и не можах да си обясня откъде тази плахост.

Елиът и Кейт също дойдоха и Тейлър отвори багажника да прибере и техните куфари. След пет минути вече пътувахме.

Гледах през прозореца. Приближавахме Аспен. Дърветата бяха зелени, но първата въздишка на есента бе минала по листата и бе обагрила крайчетата им в жълтеникаво. Небето беше ясно, синьо и чисто като кристал. На запад се виждаха няколко тъмни облака. Наоколо се издигаха склоновете на Скалистите планини, а най-високият връх беше точно пред нас. Всичко беше величествено зелено, само на места по върховете бяха кацнали малки бели шапчици от сняг. Като в детска рисунка.

Меката на богатите и известните. И АЗ имам къща тук! Още не ми се вярваше. И някъде дълбоко в себе си усетих онова неприятно усещане, онази вина. Така беше всъщност всеки път, когато се замислех за богатството на Крисчън. Какво бях направила, за да заслужа всичко това? Нищо - освен че се бях влюбила.

- Била ли си в Аспен, Ана? - попита Итън и прекъсна неприятните ми мисли.

- Не, за първи път ми е. Ти?

г

- С Кейт идвахме често като ученици. Баща ми е запален скиор. Майка ми не си пада чак толкова по ските.

- Надявам се мъжът ми да ме научи да карам ски. - Погледнах съпруга си.

- Не разчитай много - каза Крисчън.

- Бързо се уча!

- Може да паднеш и да си счупиш врата. - Усмивката се беше изпарила от лицето му.

Не исках да споря и да развалям доброто му настроение, така че смених темата

- Кога купи къщата тук?

- Преди две години. А сега е и ваша, госпожо Грей.

- Знам - прошепнах, но нямах смелостта да си призная и да го приема. Целунах го по бузата, пак се сгуших в него и се заслушах как се шегува и се смее с Итън и Елиът. Мия се включваше от време на време, но Кейт беше съвсем тиха. Дали мислеше все още за Хайд? Или за нещо друго? И после се сетих. Аспен... Дизайнер на къщата беше Гиа Матео, а изпълнител на поръчката

- компанията на Елиът. Питах се дали именно това я притеснява. Нямаше начин да говоря с нея пред Елиът, особено сега, като знаех, че е имал връзка с нея. Чудех дали Кейт знае, че Гиа е правила дизайна. Реших да я разпитам какво я тревожи, когато останем насаме.

Минахме през центъра на Аспен и настроението ми се вдигна. Повечето постройки бяха едноетажни, от червена тухла, в швейцарски стил, а имаше и къщи в ултрамодерен стил, боядисани в ярки шарени цветове. Плюс много банки и дизайнерски бутици, които напомняха за статута на населението. Разбира се, статутът на Крисчън съвсем пасваше.

- Защо избра Аспен? - попитах.

- Моля? - Той ме погледна изненадано.

- Защо купи къща точно тук?

- Мама и татко ни водеха тук, когато бяхме деца. Тук се научих да карам ски. Тук ми харесва. Надявам се и на теб да ти хареса. Ако не, ще продадем къщата и ще купим някъде другаде.

„Просто така!?“

Той прибра един паднал кичур от лицето ми и го сложи нежно зад ухото ми.

- Прекрасна си днес.

Бузите ми пламнаха. Бях облечена като за пътуване - джинси, тениска, тънко синьо яке. По дяволите! Защо ме беше срам? Той ме целуна нежно, сладко, с любов.

Колата излезе от града и се закатерихме по другия склон на долината по планински път с много завои. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова повече се вълнувах, а Крисчън ставаше все по-неспокоен.

- Какво има? - попитах.

- Надявам се да ти хареса - каза той тихичко. - Стигнахме.

Тейлър намали и зави през голям портал, направен от сиви,

бежови и червени камъни. Колата се мушна по алеята и спряхме през величествена къща с централно разположена врата и остър покрив, направена от тъмно дърво и същата комбинация от камъни като на портала Вземаше дъха - модерна, строга, смела -точно в стила на Крисчън.

- У дома сме - каза само с устни, докато гостите започнаха да се измъкват от вана.

- Чудесна е.