Петдесет нюанса освободени

- Смятаме, че връзката е някъде в Детройт - каза Крисчън меко, прекалено меко. „О, не, Кейт, моля те, откажи се! Незабавно!“

- И Хайд ли е от Детройт?

Крисчън кимна.

Самолетът ускори и аз стиснах ръката му по-здраво. Той ме погледна окуражително. Знаеше, че мразя излитанията и кацанията. Стисна ръката ми и палецът му я загали успокоително.

- Какво все пак знаеш за него? - попита Елиът, който изобщо не обърна внимание на факта, че излитаме, нито на факта, че Крисчън се изнервя от въпросите на Кейт. Тя се наведе напред и наостри уши.

- Това не е за пресата - каза й Крисчън строго и съвсем сериозно. Устните й се свиха в тъничка линия. - Не знаем много за него - продължи той. - Баща му починал при някакво сби-ване в бар. Майка му се пропила. Като дете бил постоянно по домовете за сираци и бездомни деца. Ту влизал, ту излизал, ту го местели... И постоянно се е забърквал в какво ли не. Предимно кражби на коли. Бил е в затвора за малолетни. Майка му успяла да се възстанови с някаква програма за лечение на алкохолизъм и го прибрала. После спечелва стипендия за Принстън.

- Принстън? — Любопитството на Кейт направо вибрираше.

- Да. Явно е умен - каза Крисчън.

- Не бих казал - обади се Елиът.

- Но той не може да организира такова нещо сам! - констатира Кейт.

- Това не знаем. Все още. - Гласът на Крисчън беше прекалено тих. Господи! Някой му помагаше! Обърнах се и погледнах Крисчън с ужас. Той пак стисна ръката ми, но не ме погледна. Самолетът се отдели от земята и усетих някакво ужасяващо чувство, че потъвам. Стомахът ми се обърна.

- На колко години е? — попитах Крисчън, така че само той да ме чуе. Колкото и да ми се искаше да знам повече, не исках да насърчавам Кейт. Знаех, че въпросите й го побъркват. Освен това след Коктейлгейт Кейт беше в черния му списък.

- На трийсет и две. Защо?

- Просто питам.

- Не питай за него. Радвам се, че го закопчаха тоя нещастник.

- Челюстта му почти изпука, а отговорът му прозвуча като закана да не питам, но се направих, че не разбирам.

- Ти мислиш ли, че някой работи за него? - Догади ми се от мисълта, че може да има и някой друг замесен в тая работа. Това би означавало, че нищо не е приключило.

- Не знам - отвърна той и пак стисна зъби.

- Може би някой, който ти има зъб - предположих. „Господи! Дано не е онази кучка!“ - Елена? - прошепнах. Знам, че казах името й на глас, но само той можеше да ме чуе. Погледнах нервно към Кейт, но тя говореше оживено с Елиът, който определено изглеждаше ядосан. На нея. Хмм.

- Обичаш да говориш за нея така, да мислиш за нея като за демон, нали? - Крисчън поклати неодобрително глава. - Тя може да ми има зъб, но не би направила нищо подобно. - И ме закова с прямия си сив поглед. - Хайде да не я обсъждаме. Знам, че не е любимата ти тема за разговор.

- Нещо да сте говорили? Да сте се карали? - попитах, макар да не бях сигурна дали искам да знам отговора.

- Ана, не съм говорил с нея от рождения ми ден. Моля те, спри. Не искам да говоря за нея! - Вдигна ръката ми към устните си и целуна пръстите ми. Очите му горяха в моите и разбрах, че не бива да продължавам този разпит. Поне не сега.

- Ей, що не идете някъде насаме? - каза закачливо Елиът. -Имате си стая, нали? Не останахте много дълго там.

Крисчън закова и него с хладния си поглед.

- Начукай си го, Елиът - каза, но без никаква злоба.

- Пич, само ти казвам как стоят нещата. - Очите на Елиът грейнаха весело.

- Ти пък откъде знаеш как стоят нещата? - попита саркастич-но Крисчън.

Елиът се усмихна. Явно тази размяна на реплики му се нравеше.

- Ами нали се ожени за първото си гадже. - И кимна към мен.

Мамка му! Накъде вървеше този разговор? Изчервих се.

- И можеш ли да ме обвиниш? - отвърна Крисчън и отново целуна ръката ми

- Не, разбира се - засмя се Елиът и поклати глава.

Изчервих се още повече, а Кейт срита Елиът и му се скара:

- Спри да се държиш като задник!

- И слушай какво ти казва гаджето ти - добави Крисчън, засмя се и тревогата му изчезна. Ушите ми започнаха да пукат -все още набирахме височина. Цялото напрежение изчезна щом самолетът спря да се издига и пое по маршрута си. Кейт гледаше сърдито. Май ставаше нещо между тях с Елиът! Или може би не?

Елиът беше прав. Аз съм... бях... първото гадже на Крисчън и сега вече и негова съпруга. Онези петнайсет и злата Робинсън нямаха никакво значение. Но пък Елиът изобщо не знаеше за тях. Очевидно и Кейт не му беше казала нищо. Усмихнах й се и тя ми намигна заговорнически. Всичките ми тайни бяха на сигурно място, когато ги пазеше тя.

- Дами и господа, пътуваме на приблизителна височина десет хиляди метра. Полетът ще продължи около час и петдесет минути - съобщи Стивън. - Може да се движите свободно из самолета.

Наталия се появи и предложи кафе.

13.

Самолетът кацна меко на „Сарди Фийлд“ в 12:25. Стивън спря близо до главния терминал. През прозореца видях миниван фолксваген. Очевидно беше за нас.

- Перфектно приземяване - каза Крисчън и стисна ръката на Стивън за довиждане.

- Всичко опира до плътността на атмосферата спрямо височината, сър. Бейли е много добра по математика - отвърна Стивън.