Петдесет нюанса освободени

- Знам. И аз съжалявам. Да се отпуснем и да се забавляваме. Искаш ли? Можеш да си седиш тук, да четеш, да гледаш нещо по телевизията, да отидеш на лов или за риба, да се разхождаш из планината. Каквото ти се иска. И забрави това, което ти казах за Елиът. Не беше дискретно от моя страна.

- Това обяснява защо винаги ти се подиграва - казах опряла глава на гърдите му.

- Той наистина няма представа за миналото ми. Казвал съм ти. Семейството ми мислеше, че съм гей. Че съм се обрекъл на безбрачие и че на всичко отгоре съм и гей.

Засмях се и започнах да се отпускам в ръцете му.

- И аз мислех, че си се обрекъл на безбрачие. И колко съм грешала. - Обвих го с ръце и се зачудих колко абсурдно е било онова „Гей ли сте?“: самата мисъл беше нелепа.

- Присмивате ли ми се, госпожо Грей?

- Мъничко. Знаеш ли, това, което наистина не разбирам, е защо ти е това място.

- В смисъл? - Той целуна косата ми.

- Имаш яхтата, апартамента в Ню Йорк за работа, но тук... защо тук? Никога не си живял с някого тук.

Той застина и след няколко удара на сърцето ми отговори:

- Чаках теб. - Очите му бяха тъмносиви и искряха.

- Колко е приятно да се чуе такова нещо.

- И е вярно. А ти дори не подозираше.

- Радвам се, че ме дочака.

- Заслужавате си чакането, госпожо Грей. - Повдигна брадичката ми, наведе се към лицето ми и ме целуна нежно.

- И ти. - Усмихнах се. - Макар че май излъгах. Не се наложи да те чакам твърде дълго.

- Като награда ли ме приемаш?

- Крисчън, ти си печалба от лотарията, лекарство срещу рака и трите желания от лампата на Аладин. Всичко в едно.

- И кога го разбра? - попита изненадано той.

- Ти беше много желан ерген. И нямам предвид всичко това.

- Посочих лукса около нас малко сърдито. - Имам предвид тук.

- И сложих ръка върху гърдите му, над сърцето. Очите му бяха широко отворени, моят уверен съпруг, силен, сексапилен... бе изчезнал. Гледах в очите на едно дете. Моето изгубено момче. -Повярвай ми, Крисчън, моля те! - прошепнах, хванах лицето му в ръце и доближих устните му до моите. Той простена и не разбрах дали беше в отговор на думите ми, или вече в него говореше първичното. Плъзнах език в устата му, завладях територията си, така както той правеше с мен.

Когато и двамата останахме без дъх, той се отдръпна и ме изгледа подозрително.

- Кога ще си набиеш в тази твоя изключително дебела тиква, че те обичам? - попитах раздразнено.

- Все някой ден. - И преглътна.

Това беше напредък. Усмихнах се и той ме дари със свенливата си усмивка.

- Хайде. Да обядваме. Всички сигурно се чудят къде сме. Тъкмо ще обсъдим кой какво иска да прави.

- О, не! - извика Кейт и всички очи се заковаха в нея.

-Погледнете! - Сочеше към прозореца. Валеше като из ведро.

Всички седяхме около дървената маса в кухнята и тъкмо бяхме приключили с италианското пиршество ~ микс от антипасти, приготвени от госпожа Бентли, и бяхме изпили две бутилки фраскати. Виното ми беше замаяло главата и се бях отпуснала.

- Разходката из планината отиде по дяволите - каза Елиът. като че ли дори малко облекчен. Кейт го изгледа накриво. Нещо ставаше, със сигурност нещо не беше наред. Държаха се добре с всеки, но не и един с друг.

- Може да идем в града - викна ентусиазирано Мия. Итън се засмя.

- Времето е перфектно за риба - предложи Крисчън.

- Аз отивам за риба - каза Итън.

г

- Нека се разделим. - Мия запляска с ръце. - Момичетата - на пазар, момчетата - навън, с техните скучни занимания.

Погледнах Кейт. Тя гледаше Мия снизходително и се умилява-ше на ентусиазма й. „Риболов или пазар? Ега ти избора!“

- Какво ти се прави, Ана? - попита Крисчън.

- За мен е без значение - излъгах.

Кейт улови погледа ми за миг и само раздвижи устни да ми подскаже „пазар“. Може би искаше да говорим?

- Всъщност май ми се ще да ида на пазар. - Усмихнах се кисело на Мия и Кейт.

Крисчън се изсмя. Прекрасно знаеше колко мразя да пазарувам.

- Мога да остана с теб тук - предложи той и нещо тъмно и страшно започна да разпъва слабините ми, но...

- Не, иди за риба - казах. Той имаше нужда и от мъжка компания.

- Е, решено - каза Кейт и стана.

- Тейлър ще дойде с вас - каза Крисчън така, че да разберем, че решението му не подлежи на никакви възражения.

- Нямаме нужда от детегледачка - каза Кейт, без да се замисля. Както винаги пряма.

Сложих ръка на рамото й и казах:

- Кейт, добре е Тейлър да дойде с нас.

Тя се нацупи, вдигна рамене и за първи път в живота си си затвори голямата уста.

Усмихнах се сконфузено на Крисчън, но той гледаше безизразно. „О, дано не е ядосан на Кейт!“

- Трябва да си взема батерия за часовника от града - каза Елиът, хвърли бърз поглед на Кейт, видях, че леко се изнерви, но тя не забеляза, понеже съвсем умишлено отбягваше да го погледне.

- Вземи аудито, Елиът. Когато се върнеш, ще идем за риба -каза Крисчън.

- Да - отвърна някак разсеяно Елиът. - Точно така ще направим.

- Тук - викна Мия и ме повлече в никакъв бутик. Навсякъде розова коприна и псевдофренски мебели от дърво в селски стил.