Петдесет нюанса освободени

Кейт влезе след нас, а Тейлър остана да чака навън под навеса. Все още валеше. Музиката в бутика беше оглушителна. Арета пееше и напомняше, че е време за молитва. „8ау а 1ЛШе Ргауег“. Хубава песен. Отбелязах си да я кача на айпода на Крисчън.

- Ана, виж, това ще ти стои страхотно! - Мия вече беше измъкнала някакво сребристо парче плат.

- Пробвай я.

- Ммм... малко е къса.

- Ще изглеждаш фантастично! Крисчън ще я хареса.

- Мислиш ли?

- Ана, имаш крака, за каквито мъжете умират, а жените убиват. Ако излезем тази вечер на клуб или дискотека - каза усмихната и с нотка „тази вечер е моята вечер“, - ще изглеждащ истински секси.

Погледнах я леко шокирана. „Клубове, дискотеки? Аз не ходя по такива места!“

Кейт видя изражението ми и се засмя. Сега, далеч от Елиът, изглеждаше много по-спокойна.

- Трябва да се поразкършим тази вечер - каза тя.

- Давай, пробвай я - настоя Мия и аз с огромно нежелание тръгнах към пробната.

Докато чаках Кейт и Мия да излязат от пробните, тръгнах бавно към прозореца и погледнах навън с блуждаещ поглед. От уредбата в бутика се разнасяше гласът на Дион Уоруик. Напомняше да не поглеждам встрани и да вървя напред. Страхотна песен, също ми беше любима. Погледнах Роклята в ръката ми. Силно казано рокля. Беше без гръб и ужасно къса, но Мия каза че била „убиец“, особено за танци. Освен това трябваше да купя и обувки и някакво колие, нещо голямо, с много дрънкулки по него. Но това тепърва предстоеше. Врътнах очи и пак се замислих какъв късмет имах с Керълайн Актън, моята лична съветничка за този вид покупки.

И тогава през прозореца видях Елиът. Беше от другата страна на улицата и точно излизаше от едно голямо ауди. Притича към магазина отсреща, очевидно за да не се намокри. Мисля, че беше бижутерски магазин. Може би търсеше батерия за... какъв часовник? След няколко минутки излезе и вече не беше сам, а с жена.

„Мамицата му. Гиа! Какво по дяволите прави тая тук? С него?“

Прегърнаха се кратко, тя отметна глава назад и се засмя, очевидно на нещо, което й бе казал. Той я целуна по бузата и се скри в колата. Тя се обърна и тръгна по улицата. Какво беше това, по дяволите? Обърнах се и се огледах панически. Слава богу, Кейт все още беше в пробната. Мия също.

Тейлър - чакаше търпеливо пред бутика - улови погледа ми и само сви рамене: очевидно бе забелязал случилото се. Изчервих се. Стана ми неудобно, че са ме сгащили да шпионирам. Мия и Кейт изскочиха от пробните. Смееха се. Кейт ме погледна изпитателно.

- Какво има, Ана? Не ти ли харесва роклята? С тази рокля ще си абсолютна сензация!

- Ммм... не, харесва ми.

- Какво ти е? - Очите й се разшириха още повече.

- Нищо ми няма. Ще приключваме ли? - И тръгнах към касата, където Мия вече чакаше с две поли в ръка.

- Добър ден, мадам - усмихна се младата продавачка, която имаше толкова гланц по устните, че се запитах как изобщо ги движи. - Осемстотин и петдесет долара, моля.

„Моля? Тези са луди. Осемстотин и петдесет долара за едно парче плат!“ Мигнах удивено и примирено подадох черната си кредитна карта „Америкън Експрес“.

- Госпожа Грей? - измяука рекламното лице на гланц за устни.

През следващите два часа вървях като зашеметена след Кейт

и Мия и се борех със себе си. Дали да кажа на Кейт? Подсъзнанието ми категорично и твърдо поклати глава отрицателно. Да, трябваше да й кажа! Не, не биваше! Можеше да са се срещнали съвсем случайно. Мамка му! Какво да правя?

- Харесват ли ти обувките, Ана? - попита Мия, беше сложила юмруци на кръста си.

- А? Да, разбира се.

И така се сдобих с чифт ужасно високи обувки „Маноло Бла-ник“, с каишки като от парчета начупено стъкло. Подхождаха на роклята. И сметката на Крисчън олекна с малко над хиляда долара. Извадих късмет с колието, което Кейт настоя да купя. Беше само осемдесет и пет долара. Изгодно, бих казала.

- Свикваш ли с парите? - попита Кейт не съвсем в нейния стил, някак добронамерено. Мия вървеше пред нас.

- Кейт, знаеш, че не съм такава. И цялата тая работа ме кара да се чувствам ужасно неловко. Но аз знаех, че парите идват с целия пакет „Крисчън“. - Свих устни и тя ме прегърна през рамо.

- Ще свикнеш, Ана - каза съчувствено. - И ще изглеждаш страхотно.

- Кейт, как я карате с Елиът?

Широко отворените й сини очи се стрелнаха в моите. „О, не!“

Тя поклати глава и каза кратко:

- Не искам да говоря за това. Не точно сега. - И погледна към Мия. - Но нещата са... - И не довърши.