Петдесет нюанса освободени

Кимнах ентусиазирано. Отговори ми с ослепителната си усмивка. Минахме покрай „Феър Лейди“ и пак навътре към безкрайното море. Може би ми беше простил.

- Изгоряла си - каза Крисчън, докато ми разкопчаваше жилетката.

Отчаяно се опитвах да определя какво е настроението му. Бяхме вече на яхтата и един от стюардите стоеше тихо встрани. Чакаше Крисчън да му подаде жилетката ми.

- Ще желаете ли още нещо, сър? - попита младият мъж. Харесвах френския му акцент. Крисчън ме погледна, свали очилата, закачи ги на тениската си и ме попита:

- Искаш ли нещо за пиене?

- Мислиш ли, че ми е нужно?

Той наклони глава на една страна

- Що за въпрос?

- Знаеш защо.

Той се намръщи като че ли преценяваше нещо.

Какво ли си беше наумил?

- Джин и тоник, два пъти. И ядки и маслини - каза и стюардът изчезна незабавно.

- Нима си мислиш, че ще те наказвам? - попита Крисчън много нежно и внимателно.

- Искаш ли?

-Да.

-Как?

- Все ще го измисля. Може би след като си изпиеш питието.

Сладка закана. Моето друго аз скокна от плажното легло, където се опитваше да хване тен.

Крисчън отново се намръщи.

- Искаш ли да те наказвам?

Откъде знаеше?

- Зависи - отвърнах и се изчервих.

- От какво? - Той се опита да скрие усмивката си.

- Дали искаш да ме боли, или не.

Устните му се свиха в твърда права черта. Нямаше и следа от хумор. Наведе се и ме целуна по челото.

- Анастейжа, ти си моя съпруга, не подчинена. Не искам да те нараня. Никога. Това вече би трябвало да ти е станало ясно. Просто... не си сваляй дрехите на обществено място. Не искам да те виждам гола из таблоидите. И на теб няма да ти хареса. А и силно се съмнявам, че това ще допадне и на Рей и на майка ти.

О, Рей! Еба си! Щеше да получи удар. Къде ми е бил акълът? Идеше ми да си забия един тупаник.

Стюардът дойде с напитките, ядките и маслините и ги остави на масата.

- Сядай - изкомандва ме Крисчън. Изпълних на мига. Столът беше грамаден, като директорско кресло. Крисчън седна до мен и ми подаде джина.

- Наздраве, госпожо Грей!

- Наздраве, господин Грей - казах и отпих жадно. Хубава напитка, свежа, и утоляваше жаждата. Погледнах го. Той ме наблюдаваше внимателно. Не можех да придобия и най-малка представа за настроението му. Това винаги ме вбесяваше... Не знаех дали все още е ядосан. Реших да отклоня разговора. Изпитана техника.

- Кой е собственик на тази яхта?

- Някакъв английски благородник. Прадядо му имал бакалия. Дъщеря му се омъжила за някакъв европейски принц.

- О! Значи много богат?

- Да - каза Крисчън малко раздразнено.

- Като теб - добавих.