Петдесет нюанса освободени

- Заповядайте, госпожо Грей - каза той и ми подаде спасителната жилетка от моторната лодка. Примирих се и си я сложих. Защо само аз трябваше да нося това нещо? Тейлър и Крисчън се спогледаха някак странно. Господи! Той беше ядосан и на Тей-1П,р. После Крисчън провери дали съм закопчала жилетката добре и здраво стегна колана.

- Става - каза тихо, все така без да ме поглежда. Какво толко-на бях направила, по дяволите?

Той се качи в джета и ми подаде ръка. Хванах се здраво и успях да прехвърля крака си към седалката, без да цопна във водата. Тейлър и близнаците се качиха в моторната лодка. Крисчън леко оттласна джета от дока и той елегантно се плъзна по водата.

- Дръж се здраво! - заповяда ми Крисчън и аз го обхванах с ръце - любимата ми част от карането на джет. Стисках го здраво, носът ми бе опрян в гърба му. В такива моменти винаги се сещах »а времето, когато той не би ми позволил за нищо на света да го докосна така. Миришеше толкова хубаво. На море и на Крисчън. „Прости ми, Крисчън, моля те!“

Тялото му се стегна.

- Дръж се здраво - каза по-меко. Целунах гърба му и опрях буза в него. На пристанището се бяха събрали сеирджии.

Крисчън завъртя ключа и моторът изръмжа. Джетът набра скорост през студената тъмна вода към „Феър Лейди“. Стиснах го по-здраво. Харесваше ми. Беше толкова вълнуващо. Виждах и усещах всеки мускул в приведеното му напред тяло.

Тейлър караше моторната лодка успоредно с нас. Крисчън го погледна, увеличи скоростта и се стрелнахме по водата, заподскачахме по нея като плоско камъче, хвърлено от брега от нечия опитна ръка. Тейлър поклати раздразнено глава и обърна към яхтата. Крисчън я подмина. Буквално се стрелна край нея и насочи джета към открито море.

Морската вода пръскаше по телата ни, топлият вятър ме удряше в лицето и развяваше косата ми. Беше толкова весело! Може би адреналинът от скоростта щеше да разсее лошото му настроение. Не можех да видя лицето му, но бях сигурна, че се забавлява. Сега можеше да е безгрижен, да се държи като обикновен млад мъж. А го правеше толкова рядко.

Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега. Лодките, пристанището, офисите и апартаментите - боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад... Всичко изглеждаше някак разхвърляно. Не като подредените под линия блокове, на които бях свикнала, но в същото време беше толкова красиво...

Крисчън ме погледна през рамо. На устните му бе заиграла сянка от усмивка.

- Искаш ли пак? - надвика той шума на мотора.