Петдесет нюанса освободени

Рей лежеше в проветрива голяма светла стая в рехабилитация-та в болницата „Нортуест“. Беше по обед. Пътуването в хеликоптера го беше изтощило.

- Кажи на Крисчън, че оценявам това, което прави за мен -каза тихо.

- Можеш и сам да му кажеш. Той ще дойде довечера.

- Ти няма ли да ходиш на работа?

- Ще ида. Но искам да съм сигурна, че си добре.

- Тръгвай тогава. Не ме мисли.

- Обичам да те мисля.

Телефонът ми звънна. Погледнах номера. Не ми беше познат.

- Ще се обадиш ли? - попита Рей.

- Не, не знам кой е. Да оставят съобщение. Донесох ти за четене. - И му посочих купчината спортни вестници и списания на нощното шкафче.

- Благодаря, Ани.

- Уморен си, нали?

Той кимна.

- Ще те оставя да поспиш. - Целунах го по челото. - Чао, татко!

- Чао, Ани. И благодаря за всичко. - Хвана ръката ми и я стисна лекичко. - Толкова е хубаво, като ми казваш татко. Връща ме години назад.

„О, татко!“

Докато излизах от болницата и вървях към Сойър, който ме чакаше в колата, някой ме повика.

- Госпожо Грей! Госпожо Грей!

Обърнах се и видях доктор Грийн. Тичаше към мен. Изглеждаше перфектно, както винаги, но беше доста нервна и дори ядосана.

- Как сте, госпожо Грей? Получихте ли съобщението ми? Звънях ви преди малко.

- Не. - Мозъкът ми завря.

- Е, просто се питах защо отложихте и четирите прегледа. Четири?! Гледах я и не можех да повярвам. Четири прегледа?!

Как бях успяла да забравя?!

- Може би е по-добре да го обсъдим в кабинета ми. Тъкмо излизах да обядвам, но ако имате време...

Едва кимнах.

- Разбира се. - Нямах представа какво да кажа. Бях изпуснала четири посещения! И бях забравила за инжекцията! Мамка му!

Тръгнах след нея. Ходех като в мъгла, като ударена от гръм. Как така съм изпуснала цели четири прегледа? Смътно си спомних за единия - Хана ми бе напомнила за него. Но четири?!

Кабинетът й беше просторен, в него имаше само най-необходимото за работата й, всичко беше добре организирано и подредено функционално.

- Така се радвам, че ме засякохте на излизане - казах като в транс. - Баща ми катастрофира и току-що го преместихме от Портланд.

- О, ужасно. Как е?

- Слава богу, оправя се.

- Това е добре. Поне обяснява защо не дойдохте в петък. Седна зад компютъра, започна да щрака с мишката и скоро

файлът ми излезе на екрана.

- Да, минали са тринайсет седмици от последната инжекция. Трябва да ви направя тест, преди да направим новата.

- Тест? - Цялата кръв се източи от главата ми, едва говорех.

- Да, тест за бременност.

„О, не!“

Тя извади едно шкафче малък контейнер.

Подаде ми го и ми посочи тоалетната.

Станах в транс - тялото ми беше на автопилот - и се запрепъ-вах натам.

Мамка му! Мамка му! Мамка му! Мамка му! МАМКА МУ! Как бях могла да направя такава огромна глупост, как го бях допуснала... отново? Догади ми се. Започнах да се моля. „Моля те, Боже, не сега! Моля те, Боже, не сега! Рано е! Твърде е рано!“ Когато се върнах в кабинета, доктор Грийн ми се усмихна сухо и ми посочи стола. Седнах и без да обеля дума й подадох контейнера. Тя пусна в него малка бяла пръчица и зачака. Когато лентичката се оцвети в бледосиньо, Грийн повдигна многозначително вежди.

Напрежението ме задушаваше. Тя ме погледна много сериозно и каза:

- Е, госпожо Грей. Бременна сте.

Ужас!

20.

Усетих как целият свят се разпада. „Бебе! Бебе! Не искам бебе! Не сега! Мамка му!“ Освен това дълбоко в себе си изпитвах панически ужас от реакцията на Крисчън. Щеше да откачи!

- Госпожо Грей, много сте бледа. Искате ли вода?

- Да. - Не чувах гласа си. Въпросите се блъскаха хаотично в главата ми. „Бременна? Кога?“

- От реакцията ви мога заключа, че сте доста изненадана.

Кимнах като няма. Тя стоеше до мен и ми подаваше чаша вода.

- Шокирана - прошепнах.

- Можем да направим ултразвук, за да видим колко е напреднала бременността. Предполагам, че сте в четвърти или пети месец. И предполагам, все още нямате никакви симптоми на бременност, ако съдя по реакцията ви.

Поклатих глава. „Симптоми? Какви симптоми? Не, никакви...“

-Мислех, че... Мислех, че... това е надеждно средство за предпазване от бременност.

Доктор Грийн ме погледна удивено.

- Да, обикновено и в повечето случаи е, стига да се сещате да дойдете за инжекцията си навреме.

- Загубих представа за времето. Защото... - „Крисчън ще откачи“.

- Имали ли сте някакво кървене?

-Не.

- Това е нормално за депо-инжекциите. И така, ще направим ли ултразвук? Имаме време.

Кимнах и тя ми посочи черното кожено легло за прегледи зад паравана.

- Свалете полата и бельото си, използвайте чаршафа на леглото, ако искате да се покриете.

„Да си махам бельото? Няма ли да ми прави ултразвук на корема? Защо иска да си махам гащите?“ Свих рамене и се примирих. Легнах и се прикрих с чаршафа.

- Така е добре - каза доктор Грийн, застана до леглото и придърпа машината за ултразвук към себе си. Седна, нагласи монитора така, че да можем и двете да виждаме, и го включи.

- Свийте краката в коленете и ги отворете широко.

Намръщих се и дори я погледнах агресивно.

- Това е трансвагинален ултразвук. Ако сте в начална бременност, ще можем да открием бебето с това. - Държеше дълга бяла сонда.

„О, тая няма да я бъде! Шегува ли се?“