Петдесет нюанса освободени

- Хайд твърди, че сте измислили цялата тази история, за да предизвикате уволнението му. Казва, че сте го направили, понеже не е откликнал на сексуалните ви желания и защото сте искали да заемете мястото му в издателството.

Хайд наистина беше по-луд, отколкото предполагах.

- Това не е вярно - отвърнах.

- Детектив Кларк, нали не се опитвате да ми кажете, че сте минали целия този път, за да тормозите жена ми със смехотворните си обвинения?

Кларк обърна стоманеносините си очи към Крисчън и каза тихо и сдържано:

- Искам да чуя какво ще ми каже съпругата ви, господин Грей.

Стиснах крака на Крисчън, за да го успокоя и да го накарам да

запази самообладание.

- Ана, не искам да слушаш тези глупости!

- Смятам, че детектив Кларк трябва да знае какво наистина се случи - казах и Крисчън махна с ръка и се предаде.

- Това, което твърди Хайд, просто няма нищо общо с истината

- продължих.

Гласът ми беше спокоен, макар че изпитвах всичко друго освен спокойствие. Обвиненията бяха, меко казано, нелепи, а и се притеснявах, че Крисчън може да избухне всеки миг. Каква игра играеше Хайд?

- Господин Хайд се опита да ме насили една вечер в кухнята на офиса. Каза ми, че са ме назначили на работа в издателството благодарение на него и че очаквал да му се отблагодаря, като извършвам за него определени сексуални услуги. Опита се да ме изнудва чрез електронната ми поща, като използваше имейли, които бях пращала на Крисчън, който тогава все още не беше мой съпруг. Не знаех, че чете пощата ми. Разбрахме по-късно. Той е напълно луд, очевидно е под влияние на някакви странни делюзии. Обвини ме, че съм шпионин на Грей и му помагам да вземе компанията. Но не знаеше, че Крисчън вече е неин собственик.

Поклатих глава да се отърся от отвратителното чувство, което ме полази при спомена за онази вечер.

- И след всичко това аз го... обезвредих.

- Обезвредили сте го? - Кларк ме погледна удивено.

- Баща ми е служил в армията. Хайд... ми посегна, а аз зная как да се защитавам.

Крисчън ме погледна гордо.

- Ясно. - Кларк въздъхна и се облегна назад.

- Правили ли сте опити да се свържете с някоя от бившите му асистентки? - попита Крисчън почти дружелюбно.

- Да, но истината е, че не можем да накараме нито една от тях да говори. Всички казват, че е бил образцов шеф, но в същото време нито една от тях не се е задържала повече от три месеца.

- И ние имахме същия проблем - каза Крисчън.

С Кларк го погледнахме с отворени усти.

- Шефът на охраната ми говори с всичките бивши асистентки

- поясни Крисчън.

- И защо?

Крисчън заби студения си поглед в него и каза търпеливо:

- Защото съпругата ми започна работа при Хайд, а аз проверявам всеки човек, с когото тя работи.

Детектив Кларк се изчерви. Аз свих рамене и се усмихнах. Това е положението. Добре дошъл в моя свят!

- Разбирам - каза Кларк. - Мисля обаче, че има нещо, което ми убягва. Утре ще направим по-щателен оглед на апартамента му. Може би ще изникне нещо, макар че не е живял там от доста време.

- Правихте ли вече оглед?

- Да. И утре пак. Ще търсим още отпечатъци.

- И все още не сте повдигнали обвинение за умишлено убийство на Рос Бейли и на мен? - попита меко Крисчън.

„Моля?“

- Надяваме се да намерим повече доказателства във връзка със саботажа на хеликоптера ви, господин Грей. Нужно ни е повече от половин отпечатък, а докато Хайд е в ареста, можем да започнем дело.

- И само за това ли дойдохте чак тук?

- Да, господин Грей. Освен ако не сте размислили за бележката.

„Бележка? Каква бележка?“

- Не, казах ви, нямам интерес. - Крисчън едва сдържаше раздразнението си. - И не разбирам защо не проведохме този разговор по телефона.

- Мисля, че ви казах: предпочитам директен разговор. Освен това трябва да видя леля си, тя живее тук. С един куршум - два заека. - Кларк запази абсолютно неутрално изражение. Или липса на такова. Лицето му беше спокойно, ядът и острата атака на Крисчън не го засегнаха по никакъв начин.

- Е, ако нямате повече въпроси, аз си имам работа. - Крисчън се изправи и Кларк разбра намека и каза вежливо:

- Благодаря за отделеното време, госпожо Грей.

Кимнах.

- Довиждане, господин Грей.

Крисчън му отвори и Кларк изчезна.

Строполих се на дивана.

- Можеш ли да си представиш какъв задник е тоя? - развика се Крисчън.

- Кларк ли?

- Не, оня глист Хайд.

- Не, не мога да си обясня.

- Какви са тези шибани игрички? - Думите свистяха през стиснатите му зъби.

- Не знам. Мислиш ли, че Кларк ми вярва?

- Разбира се! На него му е ясно, че Хайд е откачен шибаняк!

- Много си... мръсноуст.

- Мръсноуст? - засмя се той. - Няма такава дума.

- Е, вече има.

Той се усмихна, седна до мен и ме прегърна.

- Не мисли за тоя чвор. Да идем да видим баща ти и да се опитаме да организираме преместването.

- Той беше категоричен, че иска да остане тук. Не иска да ни притеснява.

- Аз ще говоря с него.

- Искам да пътувам с него.

Крисчън ме погледна така, че вече мислех, че ще възрази, но той ме изненада.

- Добре, ще дойда с вас. Сойър и Тейлър ще вземат колите. Сойър ще кара твоята.