Петдесет нюанса освободени

- Ако се наложи да преместиш някоя от срещите ми отсега нататък, искам да знам. Не проверявам графика си редовно.

- Разбира се. Какво нередно съм направила?

Поклатих глава и въздъхнах.

- Ще ми направиш ли чай? После можем да обсъдим какво е положението и какво е станало, докато ме нямаше.

- Разбира се. Веднага - каза ведро тя и излезе от офиса.

Гледах я как се отдалечава и после казах тихичко на Малката

точица: „Виждаш ли тая жена? Тя е причината да си тук“. Потупах се по корема, после се почувствах като кръгла идиотка, защото не говорех на нищо повече от едно петно На монитора, една точка информация. Моята Малка точка. Поклатих глава, ядосана на себе си и на Хана, макар че напълно съзнавах, че нямам право да й се сърдя. Пуснах компютъра с крайно нежелание. Всяка надежда си отиваше.

Имаше мейл от Крисчън.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Липсваш ми

Дата: 13 септември 2011, 13:58

До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

От три часа съм офиса си и вече ми липсвате.

Надявам се, че Рей се чувства добре в новата си стая. Мама ще иде да го види следобед.

Ще те взема около шест и можем да отидем да го видим, преди да се приберем у дома.

Съгласна ли си?

Твой любящ съпруг

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Отговорих веднага.

Подател: Анастейжа Грей Относно: Липсваш ми Дата: 13 септември 2011, 14:10 До: Крисчън Грей

Няма проблем, х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Липсваш ми Дата: 13 септември 2011, 14:14 До: Анастейжа Грей

Добре ли си?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

„Не, Крисчън, не съм. Откачам от притеснение, че ти ще откачиш от бяс. Не знам какво да правя. Но няма да ти кажа с мейл“.

Подател:

Анастейжа Грей Относно: Липсваш ми Дата: 13 септември 2011, 14:17 До: Крисчън Грей

Добре съм. Малко съм заета.

Ще се видим в шест. х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

„Кога да му кажа? Тази вечер? Може би след шест? Може би докато правим секс? Но това е опасно. И за двама ни. Да му кажа, докато спи? Какво да правя, по дяволите?“

- Здрасти - каза Крисчън, докато се качвах в колата. Не се усмихна.

- Здрасти.

- Какво има? - намръщи се той.

Поклатих глава. Тейлър подкара към болницата.

- Нищо.

Може би сега? Можех да му кажа сега. Тейлър беше в колата и ми се стори, че идеята не е лоша и е почти безопасна.

- Всичко наред ли е в работата? - продължи да подпитва той.

- Да. Наред е. Благодаря.

- Ана, какво има? Колко пъти трябва да те попитам? - Гласът му беше настоятелен.

- Просто ми липсваше цял ден, а и се тревожа за Рей.

Крисчън видимо си отдъхна.

- Рей е добре. Говорих с мама следобед. Каза, че е силно впечатлена от бързото му възстановяване.

Хвана ръката ми и се сепна.

- Господи, толкова си студена! Яла ли си днес?

Изчервих се.

- Ана! - каза той ядно и с раздразнение.

„Е, не съм яла, защото знам, че ще гръмнеш, като ти кажа, че съм бременна“.

- Ще ям довечера. Наистина не ми остана време.

Той тръсна ядно глава.

- Искаш ли да добавя към списъка със задължения на охраната и това да те хранят насила?

- Съжалявам. Ще ям. Просто беше малко странен ден. Всичко ми дойде в повече. И местенето на татко, и всичко.

Устните му се свиха в твърда черта, но той не каза нищо. Загледах се през прозореца. „Кажи му! Сега“ - изсъска подсъзнанието ми. „Не, аз съм една пъзла“.

- Може да се наложи да замина за Тайван - каза той и прекъсна мислите ми.

- Така ли? Кога?

- Към края на седмицата. Или може би в началото на другата.

- Добре.

- Искам да дойдеш с мен.

- Моля те, Крисчън... - Преглътнах. - Трябва да ходя на работа. Нека не започваме този спор отначало.

Той въздъхна и се нацупи като капризен тийнейджър.

- Все пак си помислих, че няма да ми откажеш - каза троснато

- За колко време ще заминеш?

- Не повече от два дни. И наистина искам да ми кажеш какво те притеснява.

Как ме беше надушил? Как знаеше?

- Е, сега вече и фактът, че съпругът ми, когото толкова много обичам, се налага да замине...

Крисчън целуна пръстите ми.

- Ще е само за два дни.

- Добре. - Едва успях да се насиля и да се усмихна.

Рей беше в много по-добро настроение и почти беше спрял да мърмори. Начинът, по който някак мълчаливо, както само той си знаеше, се опитваше да се отблагодари на Крисчън, ме развълнува така, че забравих за огромния си проблем и предстоящите последици от него. Седях и слушах как си говорят за риболов и за „Маринърс“. Но все още се изморяваше бързо.

- Татко, май ще е по-добре да те оставим да поспиш.

- Благодаря, Ана. Винаги ме радвате, като минавате да се видим. Видях се с майка ти днес, Крисчън. Даде ми много надежда и кураж. Освен това е и фен на „Маринърс“.

- Така е. Само дето не си пада по риболов - каза с престорено недоволство Крисчън и стана.

- Почти не познавам такива жени - засмя се Рей.

- Ще се видим утре. - Целунах го. Подсъзнанието ми сви устни.

„Това в случай, че Крисчън не те е заключил някъде или по-лошо. Аз лично изчезвам“.