„Не, не. Не е възможно да е винаги така. Две стъпки напред и три назад“. Но в крайна сметка с него винаги беше така. Падаме надолу, после полека, сантиметър по сантиметър, се катерим нагоре. Той щеше да дойде на себе си, да се опомни, да разбере, но дали аз вече щях да го разбера, щях ли да простя? Щях ли някога да се възстановя от това... от това... предателство? Сетих се за прекрасния ни уикенд. Ужасен и в същото време прекрасен уикенд. Силата, опората, която тихичко ми даваше, докато вторият ми баща лежеше в кома в интензивното... моето парти изненада, как бе събрал всички мои най-близки и обичани хора... как ме целуна пред очите на всички пред „Хийтман“. „О, Крисчън, пре-кършваш вярата ми, доверието ми в теб... а аз те обичам!“
Но сега не бях само аз. Сложих ръка на корема си. Не, нямаше да му позволя да направи това с мен и моята Точица! Доктор Флин бе казал, че трябва да му вярвам и да приемам истината му дори тогава, когато се съмнявам, че е прав. „Е, тоя път няма да я бъде!“ Избърсах си сълзите и после и носа.
Крисчън се размърда, обърна се и се сви под завивката. Протегна ръка, като че търсеше нещо, изръмжа, после заспа с изпъната на леглото ръка.
„О, Петдесет! Какво ще правя? И какво си правил с Кучката? Това искам да знам!“
Прочетох пак съобщението и измислих план. Поех дълбоко дъх и препратих съобщението на моя телефон. Край на стъпка номер едно. Проверих и всички останали съобщения. Нищо от нея. Имаше от Елиът, Андреа, Тейлър, Рос и от мен. Това беше добре. Значи не й беше пращал никакви съобщения. Затворих телефона и вяло погледнах екрана. Сърцето ми скочи в гърлото. Господи! Снимка до снимка до снимка, цял екран снимки на Анастейжа. Десетки Анастейжи. Анастейжи в различни пози -на меден месец, на плаване, на безмоторно летене и няколко от снимките на Хосе. Кога ги беше направил?
Забелязах иконката за имейли и ми хрумна, че мога да прочета и мейлите му. Само да видя дали е говорил с нея. „Дали е редно да го правя?“ Облечена в нефритенозелена коприна, вътрешната ми богиня кимна категорично с нацупени устни. Преди да се опитам дори да се спра, вече бях прекрачила прага на личното му пространство.
Имаше стотици, стотици имейли. Всички изглеждаха скучни, еднообразни. Предимно от Рос, Андреа и от мен и от разни директори от компанията му. Нито едно от Кучката. Така и така ровех, гледах и за мейли от Лийла. Нямаше нищо.
Един от имейлите привлече вниманието ми. Беше от Барни Съливан, неговия 1Т специалист. Относно Джак Хайд. Погледнах гузно Крисчън. Спеше и похъркваше. Никога не го бях чувала да хърка. Отворих мейла.
Подател:
Барни СъливанОтносно:
Джак ХайдДата:
13 септември 2011, 14:09До:
Крисчън ГрейОхранителните камери в Сиатъл са засекли белия ван в района на Саут Ървинг Стрийт. Преди това няма никаква следа от него. Вероятно Хайд е из този район.
Както ви е казал Уелч, колата на НО е била наета с фалшива книжка от жена, за която не се знае нищо, и не можем да направим връзката между нея и Саут Ървинг Стрийт.
Всички подробности за служители в Грей Ентърпрайзис и СИП, които живеят в този район, са в приложения файл. Препратил съм го и на Уелч.
В компютъра на Хайд няма нищо за предишните му асистентки.
Прилагам списък с всичко, което намерихме в компютъра на Хайд, който е ползвал в СИП.
Домашни адреси на Грей:
пет имота в Сиатъл и два в Детройт.
Подробна информация за
Карик Г рей, Елиът Г рей, Крисчън Г рей, д-р Г рейс Тревелиан-Грей, Анастейжа Стийл, Мия Грей Информация от интернет и вестници за:
Карик Грей, д-р Грейс Тревелиан-Грей, Крисчън Грей, Елиът Грей Снимки на:
Карик Грей, д-р Грейс Тревелиан-Грей, Крисчън Грей, Елиът Грей, Мия Грей
Ще продължа да работя по случая. Вероятно ще изникнат още неща.
Б. Съливан
Този странен мейл на секундата ме извади от кошмара на всичко случило се тази нощ. Опитах се да видя приложението, но обемът му беше прекалено голям, за да се отвори в телефона.
„Какво правя, по дяволите? Късно е“. Денят беше уморителен. Нямаше имейли от Кучката и от Лийла и това донякъде ме успокои. Погледнах часовника. Беше два. И беше апокалиптичен ден. Откровението на Йоан в нов вариант, с нови подробности. Щях да ставам майка, а съпругът ми - с врага, и то зад гърба ми! „Е, да си сърба попарата тогава. Нека се мъчи. Няма да спя с него тази вечер. Нека една сутрин да се събуди сам!“ Оставих телефона му на шкафчето до леглото, взех си чантата, хвърлих един поглед към ангелското лице на спящия Юда и излязох от спалнята.