Петдесет нюанса освободени

- Сега, ако ме извиниш, бих желала да се облека. - Едва дишах.

Той бавно отстъпи крачка назад и прошепна:

- Това ли наистина искаш?

- Вече не знам какво искам. - Гласът ми прозвуча като неговия. Трябваше да положа огромни усилия, да събера цялата си воля, за да се престоря на напълно незаинтересована, да потопя пръст в овлажнителя за кожа и да го втрия в лицето си. Погледнах се в огледалото. Сини очи, бледо лице, пламнали бузи. „Страхотно се справяш! Не се огъвай! Не се огъвай!“

- Казваш ми, че не ме искаш повече? - прошепна той.

„О, не, Грей, ти не ме искаш“.

- Тук съм все още, нали? - изджавках, извадих спиралата и започнах да гримирам дясното си око.

- Мислила си да ме напуснеш? - Думите му излязоха почти беззвучни.

- Когато един съпруг предпочита компанията на бившата си метреса, това обикновено не е много добър знак. - Естествено, че избрах тази форма на защита - с омраза, на нужното високо ниво, срещу въпроса, на който не исках да отговарям. „Сега гланцът за устни“. Поставих го внимателно и нацупих устни срещу огледалото. „Точно така, Стийл... хм... Грей. Мамка му, не си помня името!“ Взех си ботушите и закрачих към леглото. Седнах, обух ги и ги опънах над коляното. „Да. Изглеждам секси само по бельо и ботуши!“ Станах и го погледнах без грам интерес. Той мигна няколко пъти, очите му тръгнаха по тялото ми. Алчни и жадни.

- Знам какво се опитваш да направиш - каза някак меко и съблазнително.

- Така ли? - И гласът ми се пречупи. „Не, Ана! Дръж се!“

Той преглътна и направи крачка напред. Отстъпих и вдигнах

ръце пред мен.

- Дори не си помисляй, Грей! - изсъсках злобно.

- Ти си ми съпруга - каза той заканително, но меко.

- Аз съм бременната жена, която изостави вчера, и ако се опиташ да ме докоснеш, ще съборя сградата с писъци.

- Ще пищиш? - Погледна ме с недоверие.

- Като заклана. - Присвих очи.

- Никой няма да те чуе - каза той напрегнато и за секунда си спомних утрото в Аспен. „Не, не, не!“

- Опитваш се да ме заплашиш ли? - казах задъхано в опит да го изкарам от посоката, в която бяха тръгнали нещата.

Проработи. Той застина и преглътна.

- Не, не съм се опитвал да направя нищо подобно.

Започнах да се задушавам. Знаех, че ако ме докосне, ще се

предам. Знаех каква сила има допирът му върху мен и че тялото ми ще ме предаде. Нямаше нищо по-сигурно от това. Хванах се със зъби и нокти за яда си.

- Пил съм с човек, който ми е бил близък. С нея нещата са изяснени и няма да я видя никога повече.

- Тръгнал си да я търсиш?

- Не. Опитах се да се видя с Флин. Но се озовах в салона.

- И очакваш да ти повярвам, че няма да я виждаш повече? - Не можех, а и не се стараех и да сдържам яростта си и съсках срещу него като змия. - И следващия път, когато престъпя някаква въображаема, съществуваща само в съзнанието ти граница? Тогава какво? Колко пъти сме спорили за това? Ако допусна грешка, ще хукнеш при нея, нали?

- Няма да се видя с нея никога повече - каза той категорично и от хладния му тон ми стана ясно, че това е окончателно взето решение. - Най-накрая тя проумя какви са чувствата ми.

- Какво означава това? - Замигах.

Той прокара ръка през косата си. Изнервен, уморен и безмълвен. Опитах да подходя от друг ъгъл.

- Защо отиде да говориш с нея, а с мен не можа?

- Защото ти бях ядосан. И съм ти ядосан и сега.

- Сериозно? Добре, че ми каза! - озъбих се саркастично. - Е, в момента пък аз съм ти ядосана. За това, че беше толкова студен и безчувствен вчера, когато имах нужда от теб. За това, че каза, че съм забременяла нарочно, а това изобщо не е така. За това, че ме предаде! - Едва успях потисна напиращите сълзи.

Гледаше ме, сякаш му бях ударила шамар. Преглътнах. „Успокой се, Анастейжа!“

- Трябваше да следя по-внимателно датите за инжекциите, но не го направих, и не беше нарочно. Тази бременност е шок и за мен. - Говорех така, че да върна поне някаква форма на цивилизован разговор. - Твърде е възможно инжекцията да не е хванала и по принцип да е била неефективна.

Той ме гледаше мълчаливо.

- А вчера ти наистина прекрачи всички граници - прошепнах и пак усетих как гневът ми кипва. - Бездруго ми се бяха струпали доста неща през последните седмици.

- Ти наистина прецака нещата преди три или четири седмици. Или когато там си забравила за инжекцията.

- Опази боже от перфекционисти като теб.

„О, спри, спри, спри!“

- Добро представление, госпожо Грей. Перфектно дори - прошепна той.

- Е, мога само да се радвам, че въпреки бременността си мога да ви забавлявам.

Той ме погледна с празен поглед и каза:

- Трябва да се изкъпя.

- Осигурила съм ти достатъчно място на сцената.

- Да, превъзходно представление - каза тихо той и пристъпи напред, а аз моментално отстъпих назад.

-Не!

- Мразя, когато не ми позволяваш да те докосвам.

- Каква ирония!

- Не разрешихме проблемите, нали? - каза той и присви очи.

- Не. Единственото решено е, че се изнасям от тази спалня.

Очите му пламнаха.

- Тя не означава нищо за мен.

- Освен в случаите, когато имаш нужда от нея.

- Нямам нужда от нея, а от теб!

- Вчера не се нуждаеше от нея! Тази жена е ужасна, Крисчън!

- Тя не е в живота ми.

- Ще ми се да можех да ти вярвам.