Петдесет нюанса освободени

Късмет ли? „Как може да ме дразни така? Късмет? Няма никакъв късмет в тая шибана работа, госпожичке Стийл“. Тя ме гледаше смирено, но защо този въпрос? „Никой досега не ме е питал дали имам късмет. Работа, здрава работа, да намеря хората, да ги държа до себе си, да ги наблюдавам как работят, да ги контролирам, да им давам втори шанс, ако си заслужава, а ако не - вън. Без съжаление, без размисъл. Ето това правя, и го правя добре!“ Но все пак реших да се държа прилично и да демонстрирам ерудиция

- изрецитирах й думите на любимия си индустриалец.

- Говорите като човек, който е обсебен от мисълта да контролира всичко и всички - каза тя, и изглеждаше напълно сериозна.

„Я да чуя пак?“

Може би тези невинни очи все пак можеха да виждат през мен. „Контрол е второто ми име“.

- О, аз упражнявам контрол във всяко нещо, с което се заема, госпожице Стийл. - „И точно сега много ми се иска да го поуп-ражнявам и върху вас“.

Очите й се разшириха. Онова приятно изчервяване отново плъзна по лицето й и тя пак захапа устната си. Реших да говоря глупости, за да не мисля за устата й.

- Освен това власт и сила се постигат, когато си убеден, че имаш дарба да контролираш нещата

- Имате ли усещането, че притежавате изключителна власт?

- попита тя. Деликатната й вежда бе вдигната с възмущение и крайно неодобрение. Раздразнението ми нарастваше все повече. Нарочно ли се държеше така и ме предизвикваше? Какво в нея ме вбесяваше толкова много? Въпросът, отношението й или фактът, че я намирах за привлекателна?

- За мен работят над четирийсет хиляди души, госпожице Стийл. Това ми дава известна доза отговорност, или ако ви е по-удобно, може да го наречете власт. Например ако в един момент реша, че ми е писнало да се занимавам с бизнеса си, и взема, че го продам, най-малко двайсет хиляди души ще се чудят как да платят ипотеките си само след месец, и вероятно няма да успеят.

Тя отвори уста от учудване. „Ето така вече става. Сега вече може да го посмучете, госпожице Стийл“. И възвърнах равновесието си.

- Нямате ли борд на директорите, пред който да отговаряте?

- Аз съм собственик на тази компания. Не е нужно да отговарям пред никакъв борд - казах рязко. Та тя трябваше да ги знае тези неща! Погледнах я въпросително.

- Имате ли интереси извън работата си? -- смени бързо темата, щом видя реакцията ми. Разбра, че съм бесен, и незнайно защо това ме зарадва.

- Имам много и разнообразни интереси, госпожице Стийл. Наистина разнообразни.