Петдесет нюанса освободени

- Защото съм спонсор на университета и понеже в крайна сметка не успях да откажа на госпожица Кавана. Тя изтормози хората ми във Връзки с обществеността, а аз уважавам такава упоритост. - „И се радвам, че се появи ти, а не тя“.

~ Инвестирате и в селскостопански технологии. Откъде този интерес в тази сфера?

- Не можем да се храним с пари, госпожице Стийл, а на този свят има прекалено много недохранени хора. - Погледнах я без грам емоция.

- Звучи доста филантропски. Да разбирам ли, че това е нещо като ваш сантиментален ангажимент? Да нахраните бедните?

Гледаше ме въпросително, като че бях пъзел, който непременно иска да подреди. Нямаше начин да й позволя да надникне в тъмната ми душа. „Това не е тема на разговор, не подлежи на обсъждане. Никога!“

- Този бизнес изисква голяма находчивост - казах и се опитах да изглеждам отегчен. Започнах да си представям как я чукам в устата, за да избегна мисли за глада. Да, тази уста трябва да се тренира. Ето ТОВА

беше приятна мисъл! Представих си я на колене пред мен.

- Имате ли ваша собствена философия? Ако е така, каква е тя?

- Не мога да кажа, че е точно философия. По-скоро е нещо като ръководен принцип, думите са на Карнеги: „Ако един човек успее да усъвършенства изкуството да контролира и напълно владее съзнанието си, тогава той може да овладее и притежава всичко, което справедливо му се предлага“. Аз действам самостоятелно, по свои вътрешни мотиви. Обичам да контролирам както себе си, така и тези около мен.

- Един вид искате да притежавате нещата? - Погледна ме ококорено.

„Да, съкровище, като започна от теб“.

- Искам да заслужа правото да притежавам каквото пожелая. Но, да, в крайна сметка - да.

- Говорите като краен консуматор. - Гласът й кънтеше от недоволство и пак ме издразни. Чак побеснях. Говореше като някоя пикла от богато семейство, която е имала всичко като дете. Но когато се загледах в дрехите й - вероятно „Блу Нейви“ или „Уол-март“, разбрах, че се лъжа. Не изглеждаше да е израснала в лукс.

„Мога да се грижа за теб!“

„Мамка му, това откъде се взе?“ Макар че, като се замислих, време беше да намеря нова подчинена. Мина колко... май два месеца от Сузана. И ето вече седях и точех лиги по малката брюнетка. Опитах да се усмихна и дори да се съглася с нея, макар че не виждах нищо лошо в консумирането. Само то движи напред остатъците от американската икономика.

- Вие сте осиновен. До каква степен това се е отразило според вас на оформянето ви като личност и на успеха ви сега?