Петдесет нюанса освободени

Седнах на бюрото и зачаках мобилния да звънне. Загледах се в картините и се сетих за думите й: „Извисяване на обикновеното до необикновеното.“ С тези думи можеше да бъде описана самата тя.

Телефонът ми звънна.

- Господин Уелч е на линия.

- Свържи ме.

- Да, сър.

- Уелч, искам информация за едно лице. Анастейжа Роуз Стийл

Събота, 14 май, 201

Анастейжа Роуз Стийл Дата на раждане:

Адрес:

Мобилен телефон номер Осигурителен номер: Банкови данни:

Занимание/професия:

Средна оценка от обучението: Образование:

10 септември, 1989,

Монтесано,

1114 Грийн Стрийт, апартамент 7

Хевън Хайтс, Ванкувър 98888

360 959 4352

987-65-4320

Уелс Фарго Банк, Ванкувър,

98888 номер на сметка/ баланс: 309361: $683.16 Студентка последна година в Колежа за свободни изкуства, Ванкувър

4.0

Основно, начално и средно образование - училище 2150, Монтесано

Професионален опит:

Резултати от 8АТ: Баща:

Дата на раждане: Майка:

Дата на раждане:

Политическа ориентация: Религиозни убеждения: Сексуална ориентация: Обвързаност/ семейно положение:

Магазин „Клейтън“ Ванкувър Драйв, Портланд, почасово 2150

Франклин А. Ламбърт

1. 09. 1969, починал на 11.09.1989 Карла Мей Уилкс Адамс 18.07. 1970

Омъжена за Франк Ламбърт

-01. 03, 1989, овдовявана 11.09. 1989

Омъжена за Реймънд Стийл

- 06. 06. 1990, разведена на 12. 07.2006 Омъжена за Стивън М. Мортън

- 16.08. 2006, разведена на 31. 01. 2007 Омъжена за Робин (Боб) Адамс

06. 04. 2009 няма данни няма данни неизвестна

неомъжена, неангажирана

Четях доклада буква по буква. Може би за стотен път, откакто ми го бе пратил Уелч преди два дни. Търсех нещо, нещо, за което да се хвана, да ми даде някаква представа за това момиче. Енигматичната госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Тая проклета жена не ми излизаше от акъла, а това определено ме вбесяваше. През цялата седмица, по време на тъпи срещи, по всяко време се улавях как се сещам за всяка подробност от това интервю. Как пръстите й трепереха върху касетофона, как прибира косата си зад ухото и да... това хапане на тази устна. Шибаната устна ме хващаше за топките всеки път, като се сетех за това.

Препрочитах листа в колата, паркирал пред „Клейтън“ - малко скромно магазинче извън Портланд, където работеше тя.

„Ти си пълен глупак, Грей! Каква работа имаш тук?“