Петдесет нюанса освободени

Отне ми гочно три секунди да я забележа. Беше се забила зад някакъв компютър, гледаше втренчено екрана и от време на време отхапваше от сандвича си. СЗбра с пръст трошичка от устната си, лапна го и го облиза. Джинсите ми като нищо можеше да се окажат тесни за случая. „Мамка му, отдавна не съм на четири-найсет!“ Подразних се от неконтролираната реакция на тялото си. Трябваше да сложа край на тези пуберски реакции. Да я закопчая с белезниците за крачетата и ръцете, да я чукам, да я напляскам с камшика... последователността всъщност беше без значение. Да, точно от това имах нужда.

Тя беше погълната от работата си и това ми даде възможност да я огледам. Като оставим настрана всичките ми похотливи мисли, тя беше наистина привлекателна. Няма грешка, бях запомнил добре.

Тя погледна нагоре и замръзна, прониза ме с умните си смущаващи очи, най-синьото синьо, през което можеше да вижда вътре в мен. Почувствах се крайно обезпокоен, като предния път. Тя седеше и ме гледаше и мисля, че беше изпаднала в шок. А не знаех дали това е добре, или не.

- Госпожице Стийл! Каква приятна изненада!

- Господин Грей. - Задъхана и сконфузена. „А! Много добър знак!“

- Минавах оттук. Трябват ми някои неща. Радвам се да ви видя отново, госпожице Стийл! - „И ако знаете само колко се радват очите ми!“ Беше с тясна тениска и джинси, слава богу, не с онзи безформен пуловер. Имаше дълги крака, тънко кръстче и перфектни цици. Седеше и ме гледаше с отворена уста, чак се наложи да хвана ръцете си една за друга, за да не се пресегна да бутна брадичката й нагоре и да й затворя устата. „Бих целия тоя път от Сиатъл да те видя, но честно казано, си струваше“.

- Ана. Казвам се Ана. С какво мога да ви помогна, господин Грей?

Пое дълбоко дъх, изправи рамене също както в офиса ми и ми се усмихна фалшиво, с онази, запазената само за клиенти усмивка.

„Да започваме мача, госпожице Стийл“.

- Имам нужда от няколко неща. Първо кабелни връзки.

Устните й се разтвориха и тя пое дълбоко дъх.

„Бедна ти е фантазията какво правя с тези връзки, госпожице Стийл“.

- Имаме различни дължини. Да ви покажа ли?

- След вас, госпожице Стийл.

Тя излезе иззад щанда. Носеше кецове. Бегло се запитах как ли ще изглежда на високи обувки. „Луботен“, само „Луботен“ за тези крака.

- При електрическите стоки са, осми отдел. - Гласът й потрепери и тя се изчерви... отново.

Да, определено присъствието ми я смущаваше. Надежда се надигна в гърдите ми. „Значи все пак не съм гей!“ Засмях се.