Петдесет нюанса освободени

Но аз знаех, че ще се стигне до това. От седмица исках да я видя. И го знаех от мига, в който каза името ми при асансьора, преди да се спусне надолу в бездната на сградата ми. И да кажеш, че не съм се съпротивлявал! Пет дни, пет шибани дни чаках и чаках да ми се махне от главата. Да я забравя. А аз не чакам, никога не чакам! Мразя да чакам! Не чакам нищо, не чакам никого. Всъщност никога досега не бях хуквал да преследвам жена. Тези, които познавах, бяха наясно какво искам от тях и покорно го изпълняваха. Големият ми страх беше, че е прекалено млада и че няма да се съгласи на... офертата ми. Но знае ли човек... Дали от нея щеше да излезе добра подчинена? Поклатих глава. В крайна сметка имаше само един начин да се разбере. И ето ме - седнал като пълен задник в колата си на някакъв провинциален паркинг в най-забутания квартал на Портланд.

В инфото нямаше нищо. Нищо забележително. Освен последния факт, които всъщност беше първи по значение за мен. И затова и бях там. „Как така без гадже, госпожице Стийл? Сексуална ориентация

- неизвестна. Дали пък не е лесбийка? Не. Абсолютно невъзможно“. Спомних как ми зададе въпроса дали съм гей, как се притесни и как се изчерви като роза, като бледа роза... Мамка му, тези неща не ми излизаха от акъла от мига, в който я видях. И ме измъчваха.

„Затова си тук, Грей“.

Нямах търпение да я видя. Да видя сините очи, които не спираха да ме преследват и в сънищата ми. Не казах нищо на Флин. И по-добре, защото сега наистина я преследвах, а това не биваше да го правя. Може би все пак беше редно да му кажа. Врътнах очи. Не, не исках да ме занимава пак с неговите простотии - намиране на решения, какво стояло в основата на нещата и всичките му там глупости. Трябваше ми нещо, което да ме разсее. И за момента единственото, което можеше да ме разсее, се намираше на работното си място. Продавачка в железария!

„Бил си целия път дотука. Поне да видим дали малката госпожица Стийл е наистина така привлекателна, каквато си я спомняш. Време е за шоу, Грей!“

Слязох от колата и тръгнах към входа.

Всъщност магазинът беше много по-голям, отколкото изглеждаше отвън. Макар че беше почти обед, беше спокойно като за събота. Бях забравил какви интересни неща могат да се намерят в такъв магазин. Купувах всичко, което ми беше потребно, онлайн. Но така и така бях тук, можеше да се запася с някои дреболии. Малко велкро, да... малко кукички, метални пръстенчета... После намирам сладката госпожица Стийл и почваме забавленията.