Петдесет нюанса освободени

Той се засмя и ме последва до средата на залата. Там спрях и дори не исках да се съвземам от гледката. Прекрасните градини, отразени в огледалата, и прекрасният Крисчън, моят съпруг със смелите бляскави очи, и неговото отражение. И всичко това се връщаше към мен от всяко огледало.

- Бих построил това за теб - прошепна той - само за да видя как косата ти блести под светлината, точно сега, точно в този миг.

- И сложи едно немирно кичурче зад ухото ми. - Изглеждаш като ангел. - Целуна ме под ухото и добави: - Ние, деспотите, правим такива неща за жените, които обичаме.

Изчервих се на комплимента, усмихнах се срамежливо и тръгнах с него през огромната зала.

- За какво мислиш? - попита Крисчън и отпи от вечерното си кафе.

- За Версай.

- Доста претенциозно, нали? Направено да привлича - усмихна се той.

Огледах доста по-семплата обстановка в трапезарията на „Феър Лейди“ и свих устни.

- Не, това не е претенциозно и не е направено да привлича -каза той в своя защита.

- Знам, но е прекрасно. Най-прекрасният меден месец, за който може да си мечтае едно момиче.

- Наистина ли? - попита той откровено изненадан. И пак се усмихна с онази си срамежлива усмивка.

- Разбира се.

- Остават ни само два дни. Има ли нещо специално, което искаш да направиш или да видиш?

- Само да бъда с теб - отвърнах.

Той стана, заобиколи масата, целуна ме по челото и попита:

- Можеш ли да прекараш един час без мен? Трябва да проверя пощата си и да видя какво става.

- Разбира се - казах бодро, като се опитах да скрия разочарованието си, че няма да го има цял час. Уплаших се от себе си. Исках да съм с него всяка секунда.

- Благодаря за фотоапарата - каза той и тръгна към кабинета си.

Върнах се в каютата и реших да наваксам с моята поща. Отворих лаптопа. Имаше имейли от мама и от Кейт. Информираха ме за последните клюки и питаха как е меденият месец. „Страхотно, докато някакъв идиот не реши да изгори сградата на „Грей Ен-гърпрайзис“. Когато свърших с мама, видях, че е пристигнал нов имейл. От Кейт.

Подател: Катрин Кавана Относно: Мили Боже!!!!

Дата: 17 август 2011,11:45 До:

Анастейжа Грей

Ана, току-що чух за пожара в офиса на Крисчън. Мислиш ли, че е умишлен палеж?

Кейт

Кейт беше онлайн! Скочих към новата си играчка - скайп, и видях, че е на линия.

Ана: Хей, там ли си?

Кейт: Да, Ана! Как си? Как прекарвате медения месец? Видя ли мейла ми? Крисчън знае ли за пожара?

Ана: Добре съм. Прекарваме си страхотно. Да, видях мейла ти. Да, знае.

Кейт: Предположих. Няма много информация за това, което става там. И Елиът не иска да ми каже нищо.

Ана: Кейт, материал за вестника ли търсиш?

Кейт: Май доста добре ме познаваш.

Ана: Крисчън не ми е казал подробности.

Кейт: Елиът разбра от Грейс.

О, не, със сигурност Крисчън не искаше това да се разпространява из пресата и из цял Сиатъл. Опитах да сменя темата, като приложих патентованата ми техника за отвличане на вниманието на любопитната Кавана.

Ана: Как са Елиът и Итьн?

Кейт: Итън го приеха в курс по психология за магистърска степен в Сиатъл. А Елиът е неустоим.

Ана: Много се радвам за Итън.

Кейт: Как е нашият любим бивш доминант?

Ана: Кейт!

Кейт: Какво?

Ана: ЗНАЕШ КАКВО!

Кейт: ОК, съжалявам.

Ана: Добре е, даже много добре.

Кейт: Е, щом ти си щастлива, и аз съм щастлива.

Ана:

Аз съм блажено щастлива.

Кейт: Трябва да свършвам. Може ли да говорим после?

Ана: Не съм сигурна. Провери, ако съм на линия -да. Има разлика в часовете!

Кейт: Така е. Обичам те, Ана.

Ана: И аз те обичам. До после, х

Кейт: До после!<3

Да се доверя на Кейт да следи случая с пожара? Врътнах очи и затръшнах капака на лаптопа, преди Крисчън да е видял разговора ни. Нямаше да му хареса коментарът за „бившия доминант“. А дали беше съвсем бивш?

Въздъхнах. Кейт знаеше всичко от оная нощ, три седмици преди сватбата, когато се бяхме понапили и аз се поддадох на Катрин Кавана Инквизиторката. От друга страна, хубаво е да кажеш на някой.

Погледнах си часовника. Беше минал час, откакто свършихме вечерята, и Крисчън вече ми липсваше. Тръгнах да видя дали си е свършил работата.

В Залата с огледалата съм. Крисчън стои до мен, усмихва ми се с цялата си любов и нежност. „Приличаш на ангел!“ Усмихвам му се, но като поглеждам в огледалото, разбирам, че съм сама. Залата е сива и мрачна. Не! Обръщам глава и търся усмивката му. И тя е там, но тъжна, замислена. Той прибира един кичур зад ухото ми. После се обръща и без да каже и дума, съвсем бавно тръгва. Стъпките му кънтят, ехото се блъска между стъклата. Той продължава да върви към двойната врата с много орнаменти, един самотен мъж, един мъж без отражение в огледалото... и се събудих. Борех се за въздух, паниката ме беше стиснала за гърлото.

- Хей - прошепна тревожно той в тъмното.

„О, той е тук. В безопасност е!“ Изпитах нечовешко облекчение.

- О, Крисчън - казах, докато се мъчех да успокоя лудия ритъм на сърцето си. Той обви ръцете си около мен и чак тогава осъзнах, че съм плакала.

- Какво има, Ана? - Той ме погали по бузата и избърса сълзите. Чувах паниката в гласа му.