Читаем Петдесет нюанса освободени полностью

- Не забравяй, че съм глух - каза той, без да отваря очи, и ръцете му слязоха още по-надолу по бедрата ми и пръстите му започнаха да повдигат края на полата. Отместих ръката му. Прекалено много ми харесваше да се правя на фризьорка. Той се усмихна като палаво момче, което са спипали да прави пакост, с която особено се гордее.

Взех чашата, но сега използвах водата от другата мивка и внимателно изплакнах косата му. Останах все така опряна върху тялото му, а ръцете му не помръднаха от дупето ми. Пръстите му мърдаха леко нагоре-надолу, напред-назад... Хм. Тялото ми се сви конвулсивно. От гърлото му се откърти силен, дълбок стон.

- Ето, готово, измит си.

- Добре - каза той и изведнъж затегна хватката си и седна. Мократа му коса се разпиля по раменете му. Дръпна ме в скута си, ръцете му се плъзнаха нагоре към врата ми, към брадичката ми и стиснаха главата ми. Ахнах от изненада. Устните му вече бяха върху моите, езикът му - горещ и твърд, се мушна силно в устата ми. Пръстите ми се вплетоха в мократа му коса, капки вода се стичаха по ръцете ми, езикът му влезе по-дълбоко, а косата му окъпа лицето ми. Едната му ръка се стрелна към копчето на блузата ми.

- Стига подстригване! Искам да те чукам седем нюанса неделно. Може тук или в спалнята. Ти решаваш. Избирай!

Очите му горяха, пълни с обещание, водата от косата му калеше по телата ни. Устата ми беше пресъхнала.

- И така, какво и къде, Анастейжа?

- Мокър си - отвърнах.

Той рязко наведе глава към мен и косата му оплиска цялата ми блуза. Изпищях и се опитах да се измъкна, но той ме стисна още по-здраво.

- О, не, не така, бебчо. - Усмихна ми се съблазнително. Мис „Мокра фанелка 2011“. Блузата ми беше подгизнала, а сега вече и прозрачна. Бях мокра... навсякъде.

- Тази гледка ми харесва - каза той, наведе се и потърка носа си около мокрото ми зърно. Простенах.

- Отговори ми, Ана. Тук или в спалнята?

- Тук - казах почти истерично. „Майната й на подстрижката! После ще го стрижа!“ Устата му се изви в бавна чувствена усмивка, пълна с обещания за страст.

- Добър избор, госпожо Грей - каза без дъх в устните ми. Пусна брадичката ми и ръката му слезе към коляното, после леко и бавно тръгна нагоре по крака, танцуваше като кънка върху лед, повдигаше полата ми. Настръхнах и кракът ми изтръпна. Устните му се плъзнаха от ухото по челюстта към устата.

- О, какво искам да ти направя! - прошепна. Пръстът му се заигра с дантелата на чорапа ми. - Харесвам тези чорапи - каза и пъхна пръст под дантелата към вътрешността на бедрото ми. Седях в скута му и се гънех от желание.

- Ако ще те чукам седем нюанса, искам да не мърдаш - изръмжа той.

- Ами направи така, че да не мърдам - предизвиках го задъхано.

Крисчън пое рязко дъх и ме прониза с горещите си очи.

- О, госпожо Грей, казвате и изпълняваме! - Ръката му се за-катери от чорапа към бикините. - Но първо нека се отървем от тези бикини.

Размърдах се да му помогна. Дъхът му изсвистя през зъбите.

- Не мърдай!

- Само помагам - нацупих се, а той нежно захапа долната ми устна.

- Мирно - изръмжа, смъкна бикините, вдигна полата ми и тя се нави около ханша. Обгърна кръста ми с ръце и ме повдигна. Бикините ми бяха в ръката му.

- Обкрачи ме - каза впил поглед в моя. Обкрачих го и го изгледах провокативно. „Хайде да те видим сега, Петдесет!“

- Госпожо Грей - предупреди той, - предизвиквате ли ме? -Гледаше ме весело, но възбудата в очите му надделяваше. Комбинацията беше... подмокряща.

- Да. И какво ще направиш по въпроса?

Очите му грейнаха със сластно доволство. Усетих ерекцията му под себе си.

- Сложи си ръцете зад гърба.

Изпълних без възражения и той ловко ги завърза с бикините ми.

- С гащите ми? Господин Грей, не ви е срам! - скарах му се аз.

- Не и когато става дума за вас, госпожо Грей, но вие вече знаете това - каза той, повдигна ме и ме намести върху себе си. Водата все още се стичаше по лицето, раменете и гърдите му. Исках да се наведа и да оближа капките от гърдите му, но беше много трудно, понеже бях с вързани на гърба ръце.

Крисчън галеше бедрата ми, после продължи към коленете. Хвана ги и ги раздалечи, като в същото време разтвори краката си и ме задържа, за да не мога да мръдна. Залови се с копчето на блузата ми.

- Не се нуждаем от това - каза и методично, бавно започна да разкопчава всяко копче на мократа ми блуза, без да откъсва очи от моите. Погледът му ставаше все по-тъмен; никак не бързаше с копчетата, наслаждаваше се на задачата си. Пулсът ми се учести, дишането ми стана по-плитко. Не можех да повярвам как само от лекия допир на пръстите му ставам все по-готова, по-възбудена. Усетих силен порив да движа тялото си, да мърдам. Той остави мократа ми блуза разкопчана и с две ръце погали лицето ми, после изведнъж пъхна палеца си в устата ми.

- Смучи! - заповяда много тихо, като изсъска на „с“. Затворих устни около палеца му и засмуках. „О, обичам тази игра!“ Беше толкова... вкусно. „Какво друго искам да смуча?“ Влагалището ми се сви болезнено при тази мисъл. Зъбите ми се впиха в месестата част на палеца му.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Его собственность
Его собственность

— А дочка у тебя ничего. Молодец, что прятал. Такое сокровище надо держать вдали от посторонних глаз, — усмехается бандит.— Со мной делай что хочешь, а девочек не трогай.— Ты кинул меня, Вить, а я такое не прощаю. Из-за таких, как ты, у меня теперь много работы. А знаешь, как я расслабляюсь после тяжелого рабочего дня?Папа понуро опускает голову.— Правильно, Вить. И твоя принцесса мне как раз подходит.Мой отец решил пойти против хозяина города. Обещал, что мы успеем убежать. Спрятаться. Что нам ничего не будет.Вот только папа ошибся.И сейчас Ризван пришёл не разговаривать. Он пришёл карать. И, кажется, начнёт с меня.#жестокий герой#невинная героиня#откровенновозрастное ограничение: 18+

Анастасия Сова , Джорджия Ле Карр , Татьяна Карат

Современные любовные романы / Эротическая литература / Самиздат, сетевая литература / Романы / Эро литература