Петдесет нюанса освободени

- Аз просто искам да ти дам света, Ана! Искам да ти дам света в ръцете! И да те предпазя от същия този свят. Искам да си на сигурно място. Но също така искам всички да знаят, че си моя. И днес изпаднах в паника, когато видях мейла ти. Защо не ми каза, че искаш да запазиш името си?

Изчервих се. Беше прав.

- Мислех за това по време на медения месец и... е, добре, не исках да пукам мехурчето, а после забравих. Спомних си едва снощи. И това с Хайд и... забравих. Съжалявам, трябваше да ти кажа, да го обсъдим, но така и не намерих подходящ момент.

Гледаше ме толкова напрегнато, все едно искаше с поглед да пробие черепа ми и да разбере, но не каза нищо.

- Защо си се уплашил, защо е тази паника? - попитах.

- Просто не искам да се изплъзваш между пръстите ми.

- За бога, Крисчън, кога най-сетне ще си го набиеш в дебелата глава, че не отивам никъде, не искам да ходя никъде. Обичам те! Само теб! - Размахах ръце, за да илюстрирам думите си. - Повече от зрението си, от пространството, от свободата си.

- Обичаш ме така, както дъщеря обича баща си? - Той се усмихна иронично.

- Не - засмях се въпреки усилията си да остана сериозна. -Просто този цитат ми дойде наум.

- Лудият крал Лир?

- Мой скъпи крал Лир... - Погалих лицето му, а той наведе глава в дланта ми и затвори очи. - Би ли сменил името си на Крисчън Стийл, за да знаят всички, че принадлежиш на мен?

Той отвори очи и ме погледна все едно му бях съобщила сензационната новина, че земята все пак е плоска.

- Принадлежа? - попита и опипа думата с език.

-Мой.

- Твой - каза той, а точно това си бяхме казали вчера, в стаята с играчките. - Да, бих, ако наистина държиш на това.

- А за теб толкова много ли означава?

- Да. - Беше категоричен.

- Добре - казах. „Ще направя това за него. Ще му дам сигурността, от която така се нуждае“.

- Мисля, че каза „да“ днес, в офиса.

- Да, така е, но след като поговорихме сега, вече съм щастлива от решението си.

- О! - Крисчън се усмихна божествено, хлапашки, с неговата да-аз-съм-все-още-млад усмивка и аз пак забравих да дишам. Грабна ме през кръста, завъртя ме в кръг, аз се разпищях, смеех се и усетих как огромен товар пада от сърцето ми. Облекчение. От... какво?

- Госпожо Грей, знаете ли какво означава това за мен?

- Вече знам.

Той ме целуна, пръстите му в косата ми заковаха лицето ми да не мърдам.

- Означава седем нюанса неделно - прошепна в устните ми и потърка нос в моя.

- Така ли мислиш? - Отдръпнах се и го изгледах.

- Дадоха се обещания, офертата се прие, сключи се сделка. -Очите му грееха щастливо и дяволито.

- Хм... - Все още се мъчех да определя настроението му.

- Отмяташ се от обещанието си? - попита той и по лицето му пробяга несигурност и разочарование. - Имам идея - добави.

„Ох, каква ли перверзия му е дошла наум?“

- Трябва да се погрижим за нещо много важно. Нещо от огром-но значение - продължи той и изведнъж стана сериозен - Да, госпожо Грей, изключително важен проблем. Не търпи отлагане

„Я чакай, той си прави някаква шега!“

- Какво? - попитах без дъх.

- Искам да ме подстрижеш. Очевидно косата ми е доста дълга, а това не се харесва на съпругата ми.

- Ще ми позволиш да те подстрижа?

- Да - засмя се той, разтърси глава и косата му падна над очите.

- Е, добре, ако госпожа Джоунс има някъде гърне или дълбока купа... - засмях се аз.

- Имаш право. Ще ида при Франко да ме подстриже.

„Не, Франко работи за оная кучка! Може би ще успея да го подстрижа сама“. Все пак Рей не никога не се бе оплакал, а го подстригвах години наред.

- Ела! - Хванах го за ръка и го поведох го към банята. Гледаше ме изумен. Пуснах ръката му и дръпнах белия дървен стол от ъгъла. Настаних го пред мивката. Той ме гледаше със зле прикрито удивление и хумор в очите. Палците му бяха в предните джобове на панталона, а очите му бяха опушено, горещо сиви.

- Сядай! - Посочих стола.

- Ще ми миеш косата ли?

Кимнах. Той ме погледна още по-удивено и за миг реших, че ще се откаже. Но не. Започна бавно, много бавно да разкопчава копчетата на бялата си риза. Сръчните му пръсти се плъзгаха от копче на копче.

Вътрешната ми богиня застина в средата на арената да приеме поздравленията на ликуващата публика.

Крисчън вдигна ръката ми, погледна ръкавелите си и с поглед каза: „Хайде, сега е твой ред“. Устните му се извиха в предизвикателната му секси усмивка.

Хванах ръката му и махнах едното копче - бяха платинени, с неговите инициали в семпли ръкописни букви. После се заех и с второто. Когато свърших, веселието в очите му беше изчезнало. Те горяха, топяха се. Повдигнах се на пръсти, свалих бавно ризата през раменете му и я пуснах да падне на пода.

- Готов ли си? - прошепнах.

- Да, за всяко твое желание, Ана!

Очите ми се откъснаха от неговите и се впиха в устата му. Устните му бяха разтворени и той поемаше въздух рязко и дълбоко. Изваяни като с длето, или каквото и да му казват, красиви устни, а и той знаеше много добре какво да прави с тях. Без да се замислям, го целунах.