Петдесет нюанса освободени

- Сега на колене - каза той и аз коленичих на пода. Плочките бяха хладни. Той опъна тялото си на стола.

- Целуни ме. - Каза го съвсем тихо, държеше члена си. Погледнах нагоре към него и той прокара език по горните си зъби. Това ме подлуди. Да видя желанието му, оголено, първично, копнежа му по мен, по моята уста. Наведох се напред, без да откъсвам очи от него. Целунах главичката. Видях как рязко пое дъх през здраво стиснатите си зъби. Хвана главата ми с ръце. Прокарах език по връхчето, по езика ми полепна капчицата роса. „Хм... приятен вкус“. Устата му беше отворена. Рязко засмуках.

Въздухът свистеше между зъбите му, бедрата му се движеха, за да посрещнат устата ми. Не спирах. Скрих зъби зад устните си и слязох надолу и после леко нагоре. Ръцете му започнаха кон-вулсивно да притискат главата ми, да дърпат косата ми, влизаше и излизаше от устата ми, все по-бързо, грубо, все по-нетърпели-во. Завъртях език по главичката и пак слязох надолу, докато той се движеше настоятелно към мен, към гърлото ми.

- Господи, Ана - ахна той, стисна здраво очи, изгубен в мен, замаян. Така реагираше на мен. НА МЕН! И тогава бавно оголих зъбите си.

Той извика и спря да се движи. Наведе се и ме сграбчи.

- Стига! - изръмжа. С едно движение развърза ръцете ми. Раз-търках китките си и погледнах през мигли нагоре към две изпепеляващи, пълни с любов, копнеж и страст очи. И тогава разбрах, че искам да го чукам. Седем нюанса каквото и да е. Исках го отчаяно. Исках да гледам как свършва, как се разпада под мен. Хванах пениса му, насочих го и го вкарах във влагалището си. Бавно, много леко. Ръката ми беше на рамото му. Дълбоко от гърлото му излезе някакъв страховит стон, той се пресегна към мен, хвана ризата ми и я смъкна. След това сложи ръце върху бедрата ми.

- Не мърдай! - Пръстите му се впиваха в кожата ми. - Моля те, нека аз го направя. Искам да те погълна.

Спрях. Усещането за пълнота в мен... Той погали лицето ми, очите му - като на звяр, зъбите му лъщяха. Размърда се под мен и аз простенах със затворени очи.

- Това е любимото ми място - в теб. В моята съпруга.

Не можех да се контролирам. Пръстите ми - в мократа му коса, устните ми - търсещи неговите; започнах да се движа, да го поглъщам, да ме поглъща. Той стенеше, ръцете му - в косата ми, по гърба ми, езикът му завладя устата ми, вземаше всичко, а аз с желание му давах всичко. Да, след думите, които си казахме днес, след цялото това беснеене, ние все още имахме това. И винаги щяхме да имаме това. Обичах го толкова много, почти болезнено, почти до задушаване. Ръцете му минаха надолу към дупето ми и започнаха да контролират движенията ми - нагоре-надолу в неговото темпо - неговото горещо, бавно темпо. Извиках безпомощно и се предадох на усещането.

- Да, да, Ана — съскаше той и. аз залях с целувки лицето му, брадичката, врата, челюстта му. Той улови устните ми в своите и пак завладя устата ми.

- О, Крисчън, обичам те и винаги ще те обичам. - Бях останала без дъх, исках да знае, исках да е сигурен в мен след тази битка за надмощие следобеда.

Той изстена, стисна ме здраво и свърши. Порази ме стонът, който излезе от гърлото му - като проплакване, като безпомощно отдаване на нещо извън контрола му. И това бе достатъчно да ме изстреля пак над върха. Ръцете ми стискаха врата му... и тогава се отдадох на моя оргазъм. Конвулсирах пак и пак около него. В очите ми избиха сълзи. Защото го обичах толкова много!

- Хей - прошепна той и ме погледна с тревога - Защо плачеш? Нараних ли те?

- Не, не - казах убедително.

Той гальовно прибра косата от лицето ми, избърса самотната ми сълза с палец и нежно целуна устните ми. Беше все още в мен. Мръдна и излезе, а аз свих болезнено лице.

- Какво има, Ана? Кажи ми.

- Просто... понякога... не знам... не знам защо... толкова много те обичам. Това чувство ме помита - прошепнах и засмърках да преглътна сълзите.

След секунда той ми се усмихна с онази любимата ми, срамежливата усмивка. Май я пазеше само за мен.

- Ти ми действаш по същия начин. - Целуна ме пак. Усмихнах се и радостта нахлу в мен, отпусна се и се протегна мързеливо и спокойно.

- Така ли е?

- Знаеш, че е така! - засмя се той.

- Понякога го усещам, но не през цялото време.

- Същото мога да кажа и аз за теб.

Усмихнах се и започнах съвсем леко да докосвам с устни гърдите му. Като погалване с перце. Подуших косъмчетата на гърдите му. Той галеше косата ми. После пусна ръка по гърба ми, разкопча сутиена ми и свали презрамката през рамото ми. Преместих се и той смъкна и другата презрамка. Сутиенът падна на пода.

- Кожа до кожа - каза и ме прегърна. Целуна рамото ми и прокара нос по ухото ми. - Миришеш, както мирише раят.