Читаем Петдесет нюанса освободени полностью

Той простена, бавно извади мокрия палец от устата ми и го прокара надолу по брадичката ми, гърлото, между гърдите и там се спря, закачи го на лявата чашка на сутиена ми и я дръпна надолу. Гърдата ми изскочи.

Не откъсваше очи от моите. Наблюдаваше всяко трепкане на лицето ми, взираше се в очите ми, а аз правех същото. Беше възбуждащо, поглъщащо, агресивно дори. И ми харесваше. С другата си ръка освободи и другата ми гърда. Обхвана ги нежно с длани и завъртя пръсти около зърната ми. Малки, бавни, мъчително сладки кръгчета. Зърната ми се втвърдиха под обиграните му пръсти. Полагах огромни усилия да не мърдам, но имах усещането, че между зърната и слабините ми е опънат оголен електрически кабел. Не можех да не мърдам! Рязко отметнах глава, затворих очи и се предадох на сладкото мъчение.

- Шшш! - Успокоителният глас на Крисчън беше в пълен контраст с това, което правеше с равномерните движения на палавите си пръсти. - Не мърдай, бебчо, не мърдай.

После пусна едната ми гърда и ме хвана за врата. Наведе се и пое в уста втвърденото ми възбудено зърно и засмука силно, усетих гъдела от мократа му коса. В същото време другият му палец спря да се върти около другото ми зърно. Той просто го хвана между палеца и показалеца и започна леко да го пощипва и усуква.

- Крисчън! - изстенах и се наведох рязко напред в скута му. Но той не спря, продължи да ме изтезава - бавно, агонизиращо сладко и дори мързеливо. Усещанията ми, желанията ми ставаха все по-тъмни, горях.

- Моля те, Крисчън - скимтях.

- Хм... Искам да свършиш така - каза той, без да пуска зърното ми. Думите му погалиха кожата ми като езиците на пожар.

Той зовеше нещо дълбоко, нещо тъмно в душата ми, което може би само той познаваше добре. И когато заби зъбите си в зърното ми, удоволствието стана почти нетърпимо. Гърчех се, трепках като прободена пеперуда и отчаяно се опитвах да намеря нещо, в което да впия влагалището си, но той беше облечен. Ако можех поне да го докосна... Опитах се да освободя китките си, но се бях изгубила в това коварно, нечовешко усещане.

- Моля те - прошепнах и започнах да го умолявам и да скимтя, удоволствието се стрелваше по цялото ми тяло - от врата до петите, до пръстите на краката. Цялата ми мускулатура се сгърчи.

- Имаш прекрасни гърди, Ана. Един ден ще ги чукам.

Какво по дяволите означаваше пък това? Отворих очи и го

погледнах. Смучеше зърното ми, кожата ми пееше под допира му и не усещах нито подгизналата си блуза, нито мократа му коса, само огън. И този огън гореше като в камина. Бях се превърнала в запалена камина. Разумът напусна тялото ми, то застина, мускулите ми се свиваха все по-често и болезнено... готова... стигам... искам облекчение. А той не спираше да ме побърква. Искам! Искам! Искам!

- Готова си - каза той задъхано и конвулсиите на оргазма разтърсиха цялото ми тяло, а той спря сладкото изтезание, стисна ме в прегръдката си, притисна ме до себе, докато бавно слизах по спиралите на оргазма.

Когато отворих очи, главата ми беше на гърдите му и той ме наблюдаваше нежно.

- Господи, как обичам да те гледам когато свършваш, Ана. - В гласа му имаше удивление, преклонение пред някакво чудо - а чудото бях аз.

- Това беше... - Не намирах думи.

- Знам. - Той ме целуна, ръката му все още бе на врата ми, целуна ме дълбоко, с любов и преклонение.

Изгубих се в целувката му.

Той се отдръпна, за да си поеме дъх, очите му бяха с цвят на тропическа буря.

- Сега ще те чукам силно.

Сграбчи ме през кръста, вдигна ме от скута си, сложи ме на коленете си и се зае с копчетата на колана на тъмносиния си панталон. Пръстите на лявата му ръка галеха бедрото ми и всеки път спираха за секунди на дантелата на чорапите ми. Бяхме лице в лице, съвсем близо. Чувствах се напълно безпомощна, завързана със собствените ми бикини и с усукан сутиен. Но това беше може би най-интимният ни момент - седнала на коленете му, погълната от красивите му сиви очи. Чувствах се палава, като дете, което върши нещо забранено, но в същото време безкрайно силно свързана с него. Не изпитвах нито срам, нито неудобство. Това беше Крисчън, моят съпруг, моят любовник, моят арогантен мегаломан, моят Петдесет — любовта на живота ми. Той дръпна ципа и устата ми пресъхна при вида на еректиралия му пенис.

- Харесва ли ти? - засмя се Крисчън.

-Мм...

Той го хвана и започна да движи ръката си по него. Господи, беше толкова възбуждащо! Направо не можех да откъсна очи.

- Хапете си устната, госпожо Грей.

- Защото съм гладна.

- Гладна? - Очите му се разшириха.

- Аха. - И облизах устни.

Той ме погледна с енигматичната си усмивка и захапа долната си устна, а ръката му продължи да се движи нагоре-надолу по пениса му. Защо беше толкова възбуждащо да гледам как съпругът ми си доставя удоволствие?

- Трябваше да си изядеш вечерята - подкачи ме той, гласът му беше изкусителен. - Но може би мога да помогна. - И сложи ръце около кръста ми. - Стани! - каза меко и вече знаех какво предстои. Изправих се. Краката ми вече не трепереха.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Его собственность
Его собственность

— А дочка у тебя ничего. Молодец, что прятал. Такое сокровище надо держать вдали от посторонних глаз, — усмехается бандит.— Со мной делай что хочешь, а девочек не трогай.— Ты кинул меня, Вить, а я такое не прощаю. Из-за таких, как ты, у меня теперь много работы. А знаешь, как я расслабляюсь после тяжелого рабочего дня?Папа понуро опускает голову.— Правильно, Вить. И твоя принцесса мне как раз подходит.Мой отец решил пойти против хозяина города. Обещал, что мы успеем убежать. Спрятаться. Что нам ничего не будет.Вот только папа ошибся.И сейчас Ризван пришёл не разговаривать. Он пришёл карать. И, кажется, начнёт с меня.#жестокий герой#невинная героиня#откровенновозрастное ограничение: 18+

Анастасия Сова , Джорджия Ле Карр , Татьяна Карат

Современные любовные романы / Эротическая литература / Самиздат, сетевая литература / Романы / Эро литература