Читаем Петдесет нюанса освободени полностью

- Не - каза той и сложи ръцете ми на раменете си. - Недей! Ако продължиш, ще си остана неподстриган. Искам да ме подстрижеш! - продължи и незнайно защо очите му станаха сурови.

- Защо? - прошепнах.

Той ме погледна за секунда, очите му бяха още по-широки и някак кръгли като топчета.

- Защото това ще ме накара да се чувствам боготворен.

Сърцето ми буквално спря да бие. „О, Крисчън! Моят Петдесет“. И преди да се усетя, покрих тялото му с моето, целувах гърдите му, галех с буза косъмчетата по гърдите му.

- Ана, моя Ана! - прошепна той и ме стисна в ръцете си. Стояхме така, неподвижни, прегърнати в банята.

Да, той беше моят агресивен мегаломан, магаре или задник (както му харесваше) и се нуждаеше от един цял живот нежност, любов и грижа, без сериозни структурни промени, точно като нашата къща - само леко освежаване и връщане към живот.

- Сериозно ли искаш да те подстрижа?

Той кимна и се усмихна с онази, срамежливата усмивка. Засмях се, освободих се от прегръдката му и казах:

- Тогава сядай!

И той послушно седна с гръб към мивката. Събух си обувките и ги ритнах към ризата, която лежеше смачкана на пода. Взех шампоана му „Шанел“ от душа. Бяхме го купили във Франция.

- Господинът ще одобри ли това? - Вдигнах го с две ръце, като продавач от Телешопинг. - Специално доставено от Южна Франция. Обичам този аромат! Мирише на... теб. - Вече бях излязла от ролята на телевизионен говорител и говорех съвсем тихичко.

- Да, ако обичате - усмихна се той.

Взех една малка хавлиена кърпа от решетката за затопляне. Госпожа Джоунс определено умееше да ги прави много меки.

- Наведи се напред! - заповядах му. Той изпълни послушно. Увих кърпата около раменете му, пуснах крана и напълних мивката с топла вода.

- Дай главата назад! - О, как ми харесваше да го командвам! Той наведе глава назад, но беше прекалено висок за тази мивка, затова издърпа стола и го наклони, така че облегалката опря в ръба на мивката, и чак после наведе глава назад. Очите му излъчваха смелост и готовност. Усмихнах се. Взех една от чашите за вода, напълних я и леко започнах да мокря косата му, плътно наведена над него.

- Миришете толкова хубаво, госпожо Грей! - каза той и затвори очи.

Докато мокрех старателно косата, се загледах в лицето му. Дали някога щях да му се наситя? Дългите му тъмни мигли, разперени като ветрило върху бузите, устните му - леко разтворени в малка диамантена тъмна формичка, тихото му дишане. „Хм... как ми се иска да плъзна език в това черно диамантче...“

Ох, плиснах вода в очите му! По дяволите!

- Извинявай.

Той си избърса очите с кърпата и се засмя.

- Виж, знам, че съм задник, но моля те, не ме дави.

- Не ме изкушавай тогава. - Наведох се и целунах челото му с усмивка.

Той уви ръка около врата ми и улови устните ми в своите. Целуна ме бързо. От гърлото му се откърти дрезгав стон на доволство. И този съблазняващ еротичен стон отекна директно в слабините ми. После Крисчън ме пусна, облегна послушно глава назад и ме погледна в очакване. За секунда изглеждаше безкрайно раним и податлив, крехък като дете. Сърцето ми се сви.

Изстисках малко шампоан в дланта си и започнах леко да масажирам косата му. От слепоочията нагоре към темето и после надолу и назад. Движех пръстите си ритмично и бавно. Той затвори очи и чух пак онзи стон...

- Толкова е хубаво! - каза и се отпусна под пръстите ми.

- Да, хубаво е. - Целунах го по челото.

- Харесва ми, когато разтриваш главата ми с нокти. - Очите му бяха все така затворени, но лицето му излъчваше божествена наслада и спокойствие, нямаше и следа от онази ранимост, която бях видяла по-рано. Господи, колко рязко се бе променило настроението му. И с гордост си отбелязах червена точка. Това бе само моя заслуга!

- Вдигни главата! - изкомандвах. „Хм, лесно се свиква с раздаването на заповеди!“ Прокарах ръце през косата му, събрах пяната към врата му, ноктите ми буквално се впиваха като вилица в кожата му.

- Сега назад!

Той се облегна и аз изплакнах пяната с чашката. Този път ус пях да не го залея по лицето.

- Пак? - попитах.

- Да, моля те! - Отвори очи и спокойният му поглед срещна моя.

- Веднага, господин Грей.

Напълних с вода другата мивка, която той използваше, когато се бръсне.

- Това за изплакването - обясних, защото ме погледна с недоумение.

Повторих целия процес със сапунисването, заслушана в тихото му спокойно дишане, загледана в прелестните му черти. „Не не мога да се стърпя!“ Погалих нежно бузата му и той отвори очи и ме погледна унесено през мигли, почти в нирвана. Наведох се и го целунах по устните. Той се усмихна, пак затвори очи и въздъх на с безкрайно доволство.

Кой би предположил, че след скандала днес ще се отпусне така? И то без секс? Наведох цялото си тяло върху неговото.

Той измърка от удоволствие, когато гърдите ми опряха до лицето му. Дръпнах запушалката на мивката и сапунената вода започна да изтича. Ръцете му се вдигнаха към бедрата ми и се спряха на дупето.

- Без опипване на фризьорката! - престорих се на сърдита.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Его собственность
Его собственность

— А дочка у тебя ничего. Молодец, что прятал. Такое сокровище надо держать вдали от посторонних глаз, — усмехается бандит.— Со мной делай что хочешь, а девочек не трогай.— Ты кинул меня, Вить, а я такое не прощаю. Из-за таких, как ты, у меня теперь много работы. А знаешь, как я расслабляюсь после тяжелого рабочего дня?Папа понуро опускает голову.— Правильно, Вить. И твоя принцесса мне как раз подходит.Мой отец решил пойти против хозяина города. Обещал, что мы успеем убежать. Спрятаться. Что нам ничего не будет.Вот только папа ошибся.И сейчас Ризван пришёл не разговаривать. Он пришёл карать. И, кажется, начнёт с меня.#жестокий герой#невинная героиня#откровенновозрастное ограничение: 18+

Анастасия Сова , Джорджия Ле Карр , Татьяна Карат

Современные любовные романы / Эротическая литература / Самиздат, сетевая литература / Романы / Эро литература