Петдесет нюанса освободени

- Това го знам - сопнах се.

Той ме изглед мило, с любов. Да! Моята техника за смяна на темата пак проработи, но подсъзнанието ми врътна очи. „Да, и на каква цена?“ Сега онази, чието име не се споменаваше в нашия дом, онази Робинсън, увисна като сянка между нас.

- Което ми напомня... - продължи той весело.

- Какво? - попитах. Грабнах стола и го обърнах към огледалото над мивката. - Сядай! - заповядах, а той ме изгледа бла-госклонно и развеселено и седна. Започнах да разресвам почти изсъхналата му коса.

- Мислех си, че тази стаи над гаражите в новата къща можем да ги направим за тях - да си имат дом. Така дъщеря му ще може да остава да нощува при него.

Той ме наблюдаваше изпитателно в огледалото.

- Тя защо не идва тук? - попитах.

- Тейлър никога не е отварял и дума по въпроса.

г

- Може би е добре да му предложиш. Но тогава ще трябва да се държим прилично.

- Хм, не се бях замислял за това - каза той недоволно.

- Може би това е причината да не те пита. Познаваш ли я?

- Да. Много сладко срамежливо дете. И много красиво също. Платих за обучението й.

Спрях да го реша и го погледнах в огледалото.

- Нямах представа.

- Май това беше най-малкото, което можех да направя, а и така знам, че Тейлър няма да напусне - каза той и сви рамене.

- Сигурна съм, че обича работата си.

- Не знам. - Погледна ме с празен поглед, сякаш за първи път се питаше дали наистина е така.

- Сигурна съм, че той е много привързан към теб, Крисчън. -Продължих да реша косата му. Той ме гледаше удивено.

- Наистина ли мислиш така?

- Да. Убедена съм!

Той изсумтя, уж да отхвърли идеята, но усетих как тайничко мисълта, че някой от персонала му го харесва, наистина му се понрави.

- Добре, ще говориш ли с Гиа за стаите над гаража?

- Да, разбира се - отвърнах и забелязах, че вече не изпитвам онова раздразнение като преди, когато някой споменеше името й. Подсъзнанието ми кимна мъдро и одобрително. Да, днес се справихме прекрасно. А моето друго аз сега трябваше да остави съпруга ми на спокойствие и да престане да го кара да се чувства неловко.

Бях готова да започна.

- Напълно ли си сигурен, че искаш? Последен шанс да се откажеш!

- Спокойно можеш да си оставиш ръцете на прическата ми! Не аз, а ти ще трябва да ме гледаш после - засмя се той.

- Крисчън, мога да те гледам по цял ден.

- Това е само едно лице, бебчо - каза уморено той.

- Но зад него има една красива душа. На един красив мъж. Моят мъж!

Той се усмихна срамежливо.

Вдигнах първия кичур, разресах го и го хванах с палец и показалец. Захапах гребена, взех ножиците и отрязах към три сантиметра. Крисчън седеше със затворени очи, неподвижен като статуя. Въздъхна доволно и аз продължих. От време на време отваряше очи и все го улавях да ме наблюдава внимателно. Избягваше да ме докосва и му бях благодарна за това. „Допирът му е толкова... разсейва ме“. След петнайсет минути приключих.

- Готов си! - казах, доволна от резултата. Изглеждаше секси

- както винаги, косата му все така рошава, само малко по-къса.

Той се огледа в огледалото, очевидно приятно изненадан.

- Браво! Много добра работа сте свършили, госпожо Грей! -Огледа се от всички страни, плъзна ръката си като змия около кръста ми, придърпа ме към себе си и ме целуна по пъпа.

- Благодаря!

- Удоволствието беше изцяло мое. - Наведох се и го целунах бързичко.

- Късно е. Към кревата! - И ме плесна закачливо по дупето.

- Не! Трябва да почистя.

Целият под беше в косми. Той се намръщи: подобна мисъл изобщо не му бе хрумвала.

- Добре, ще донеса метлата - каза отегчено. - Не искам да поставяш персонала в неудобно положение поради липсата ти на подходящо облекло.

- А ти по принцип знаеш ли къде е метлата? - попитах невинно.

- Ами... не - каза той и спря, както се беше засилил.

- Аз ще ида - засмях се.

Легнах в леглото и докато чаках Крисчън да дойде, се сетих колко му бях ядосана, колко побеснял беше сутринта и колко различно приключи всичко. Замислих се и как ще се оправям, ако наистина трябва да управлявам издателството? Пълна глупост! Та аз дори нямах желание за такова нещо - моя собствена компания, че и да я ръководя! Трябваше веднага да си го избия от главата. Може би ми беше нужна някаква ключова дума, когато започне да се държи като арогантен мегаломан или като задник. Засмях се с глас. Дали пък думата да не е „задник“? Да, идеята определено ми хареса.

- Какво има? - попита той, докато лягаше. Беше само по долнището на пижамата.

- Нищо. Някаква щура мисъл.

- Колко щура? - Опъна се до мен.

„Добре, хайде да си кажа великата мисъл“.

- Крисчън, не мисля, че мога да управлявам компанията.

Той се надигна на лакът и ме изгледа.

- И защо мислиш така?

- Просто не ме привлича.

- Но ти си толкова способна, талантлива. Можеш да се справиш.

- Аз чета книги, Крисчън. А ако се захвана с управление, няма да имам време да чета.

- Ти си и много изобретателна.

Погледнах го подозрително.