Петдесет нюанса освободени

- Ето, портокалов сок - каза Крисчън и отворих очи. Бях спала само два часа след разговора ни, но това бяха двата часа най-качествен сън в живота ми. Събудих се освежена: пулсирането в слепоочията ми беше изчезнало. Две прекрасни гледки - портокалов сок и моят съпруг Беше по анцуг и видът му ме хвърли назад в спомените, в хотел „Хийтман“, първата сутрин, когато се събудих при него. Горнището му беше потно. Беше тренирал или може би тичал, но със сигурност не беше честно да изглежда така добре след тренировка.

- Влизам за душ - каза Крисчън и тръгна към банята.

Стана ми неприятно. Така дистанциран! Може би мислеше за

всичко, което се бе случило, или все още ми беше ядосан, или... не знам. Седнах и изгълтах сока. Беше леденостуден и освежи дъха ми. Скочих от леглото с твърдото намерение да скъся дистанцията между нас в буквалния и в преносния смисъл. Погледнах часовника. Беше осем. Съблякох тениската на Крисчън и го последвах в банята. Беше под душа, миеше си косата и аз без никакво колебание се вмъкнах при него. В момента, в който опрях тялото си до мокрия му мускулест гръб и го обвих в ръцете си, той застина, напрежение скова тялото му. Реших да не обръщам внимание на реакцията му, притиснах лицето си до гърба му, стиснах го по-силно и затворих очи. Крисчън помръдна и водата от душа ни обля, но той продължи да си мие косата. Топлата вода падаше като водопад по тялото ми, а аз продължавах да гушкам мъжа си, любовта на живота ми. Спомних си как правихме любов, как се чукахме тук, под душа, толкова много пъти и никога, абсолютно никога досега не се бе държал така... кротко. Започнах да целувам гърба му. И тялото му пак се скова от напрежение.

- Ана - каза с предупредителен тон.

- Мхм.

Ръцете ми се плъзнаха по мускулестия му корем и надолу. Той сложи ръцете си върху моите и... ме спря. Поклати глава и каза:

- Не! - Тонът му беше същият, предупредителен.

Пуснах го веднага. „Той ми казва НЕ?“ Имах чувството, че съзнанието ми се вледенява, пада и се пръска на парчета. Това не се беше случвало никога. Подсъзнанието ми ме погледна със свити устни, свали надолу очилата с полумесеците и ми каза с очи: „Този път наистина прееба нещата“. Все едно ми бяха ударили шамар. „Отхвърли ме?“ И гъсто, тежко, грозно чувство на несигурност плъзна в тялото ми, а парчетата от съзнанието ми повтаряха: „Той не ме иска вече“. Болката беше над всичко, което можех да понеса.

Крисчън се обърна и с облекчение забелязах, че не е съвсем безразличен към допира ми. Стисна брадичката ми, вдигна главата ми към лицето си и очите ми потънаха в неговите. Гледаше ме войнствено.

- Не разбираш ли, че съм бесен!? На теб! По дяволите, бесен съм! - Гласът му беше тих, сериозен. Той опря челото си в моето и затвори очи. Вдигнах ръка и погалих лицето му.

- Моля те, не ми се сърди. Мисля, че преиграваш - прошепнах.

И тогава той се изправи и ме погледна така, че ръката ми се

прибра от само себе си.

- Преигравам? Преигравам? - Ръмжеше като обезумял звяр. -Някакъв шибан луд влиза в апартамента ми да отвлече жена ми, а ти ми говориш, че преигравам? - Заканата в гласа му беше ужасяваща, а очите му горяха в моите, все едно аз бях шибаният луд.

- Но... аз нямах това предвид. Мислех, че говорим за това, че не се прибрах.

Той затвори очи като да потисне силна болка и поклати глава.

- Крисчън, аз не бях тук - опитах се да го успокоя.

- Знам - прошепна той и отвори очи. - И всичко това защото не можеш да склониш да изпълниш една шибана моя молба -каза горчиво и сега вече нямаше какво да кажа. - Не искам да обсъждам това сега, под душа. Бесен съм, Анастейжа. Караш ме да поставям под съмнение преценката си. - Обърна се и ме остави вледенена, замръзнала под врялата вода.

„Мамка му. Мамка му. Мамка му!“

И чак тогава започнах да осъзнавам думите му. Отвличане? Джак е искал да ме отвлече? Спомних си залепващата лента в джоба му, но тогава не исках да мисля за какво му е била нуж-на. Дали Крисчън имаше друга информация? Измих лицето си набързо, светкавично сапунисах косата си. Исках да знам. Трябваше да знам. Нямаше да му позволя да ме държи на тъмно този път. Не и за това.

Когато излязох, вече го нямаше. Саркастично отбелязах, че се е облякъл доста бързо. С мълниеносна скорост сложих роклята с цвят на слива, с пълното съзнание, че той я харесва. Обух черни сандали. Изсуших отгоре-отгоре косата си, само с кърпата, сплетох я и я вдигнах на кок. Пъхах диамантени обеци в ушите си, побягнах към банята да си сложа грим и след цялото бързане застанах пред огледалото и видях бледото си лице. Винаги толкова бледа! Поех дълбоко дъх, за да успокоя дишането си. Налагаше се да се изправя пред последствията от решението си - да се забавлявам с приятелката си. Въздъхнах. Той никога нямаше да погледне на нещата така.

Нямаше го и в голямата стая. Госпожа Джоунс си вършеше работата в кухнята.

- Добри утро, Ана.

- Добро да е! - Усмихнах й се широко и искрено. Все още ме наричаше Ана.

-Чай?

- Да, благодаря.

- Ще хапнеш ли?

- Да. Може ли омлет тази сутрин?

- С гъби и спанак?

- И кашкавал.