Петдесет нюанса по-тъмно

Докато изтеглях горното чекмедже, усетих, че кръвта бучи в ушите ми. Защо бях толкова нервна? Това ми се струваше ужасно нередно, все едно бях влязла на чуждо място, както, разбира се, си и беше. Но щом той искаше да се ожени за мен, е...

Мама му стара, какви бяха всички тези неща? В различните отделения на чекмеджето грижливо бяха подредени инструменти и странни прибори - нямах си понятие какво представляват и за какво служат. Извадих един. Имаше форма на куршум и нещо като дръжка. „Ъъъ... какво правиш с това, по дяволите?“ Не ми хрумваше абсолютно нищо. Имаше четири различни големини!

Усетих нещо и се обърнах.

Крисчън стоеше на прага и ме наблюдаваше с непроницаемо изражение. Откога беше там? Почувствах се като дете, спипано с ръка в буркана с бисквитки.

- Здрасти. - Усмихнах се нервно. Знаех, че съм пребледняла.

- Какво правиш? - меко попита той, но в гласа му долових особени нотки.

Уф, мамка му! Ядосан ли беше? Изчервих се.

- Ъъъ... Беше ми скучно и изгарях от любопитство - измънках, засрамена, че ме е сварил тук. „Нали каза, че ще се забави два часа?!“

- Това е изключително опасна комбинация. - Крисчън замислено прокара показалец по долната си устна, без да откъсва очи от мен. Преглътнах мъчително и усетих, че устата ми е пресъхнала.

Той бавно влезе и тихо затвори вратата. Очите му бяха течен сив огън. „О, божичко!“ Крисчън небрежно се облегна на скрина, но предполагах, че позата му е измамна. Богинята в мен не знаеше какво да прави.

- Е, точно какво ви е любопитно, госпожице Стийл? Може би ще съм в състояние да ви осветля.

- Вратата беше отворена... и аз... - Затаих дъх и запримигвах. Както обикновено, нямах представа как ще реагира и какво да кажа. Очите му бяха тъмни. Струваше ми се развеселен, ала не бях сигурна. Той опря лакти върху скрина и отпусна брадичката си върху сключените си пръсти.

- Днес идвах тук, чудех се какво да правя с всичко това. Сигурно съм забравил да заключа. - За миг се навъси, сякаш пропускът да заключи вратата бе ужасно провинение. Намръщих се - небрежността не му беше присъща.

-О?

- Но ето, че ти си тук, любопитна, както винаги. - Говореше меко, озадачено.

- Не ми ли се сърдиш? - прошепнах, като използвах и малкото останал в гърдите ми въздух.

Той наклони глава настрани и устните му весело потръпнаха.

- Защо да ти се сърдя?

- Почувствах се като натрапница... а и ти постоянно ми се сърдиш - отвърнах тихо, макар че бях облекчена.

Челото на Крисчън пак се покри с бръчки.

- Да, влязла си без разрешение, но не ти се сърдя. Надявам се един ден да живееш с мен тук и всичко това... - той посочи стаята с ръка - да е и твое.

Стаята с играчките да е и моя?... Зяпнах го - идваше ми прекалено много.

- Затова бях тук днес. Опитвах се да реша какво да правя. -Крисчън потупа устните си с показалец. - Постоянно ли ти се сърдя? Сутринта не ти бях сърдит.

О, вярно. Усмихнах се, като си го спомних когато се бяхме събудили, и това отвлече вниманието ми от мисълта какво ще се случи със стаята с играчките. Сутринта беше адски забавен!

- Беше в закачливо настроение. Обичам закачливия Крисчън.

- Така ли? - Той повдигна вежди и прелестната му уста се усмихна срамежливо. Леле-мале!

- Какво е това? - Протегнах към него сребърния куршумови-ден предмет.

- Винаги жадна за информация, а, госпожице Стийл? Това е анален разширител.

-О...

- Купен за теб.

„Моля?!“

- За мен ли?

Крисчън бавно кимна. Лицето му отново беше станало сериозно и предпазливо.

Намръщих се.

- За всяка подчинена ли купуваш нови... ъъъ... играчки?

- Някои неща. Да.

- Анални разширители?

-Да.

Добре... Преглътнах конвулсивно. Анален разширител. Изработен от плътен метал - това нещо не можеше да не е неудобно. Спомних си разговора ни за секс играчките и твърдите граници след моето завършване. Май бях казала, че бих опитала. Сега, след като вече бях видяла такова нещо, не знаех дали искам да го правя. Разгледах го още веднъж и го върнах в чекмеджето.

- А това? - Извадих дълъг черен гумен предмет, който се състоеше от смаляващи се топчета - първото голямо, последното много по-малко. Общо осем.

- Анална броеница. - Крисчън продължаваше да ме наблюдава внимателно.

„О!“ Разгледах я с хипнотичен ужас. Всичко това... в мен... там! Нямах представа.

- Ако я изтеглиш по време на оргазъм, има страхотен ефект -делово прибави той.

- И това ли е за мен? - прошепнах.

- Да, за теб е.

- Това аналното чекмедже ли е?

Той се подсмихна.

- Щом казваш.

Бързо го затворих. Усещах, че се изчервявам като червен светофар.

- Не ти ли харесва аналното чекмедже? - невинно попита Крисчън, видимо развеселен. Погледнах го и свих рамене в опит да скрия изумлението си.

- Не е на първо място в списъка ми с коледни подаръци - измърморих нехайно и колебливо изтеглих второто чекмедже. Той се ухили.

- В това има колекция от вибратори.

Бързо го затворих.

- А в следващото?

- О, там е по-интересно.

„О!“ Издърпах неуверено чекмеджето, без да откъсвам очи от красивото му, но доста самодоволно лице. Вътре имаше различни метални предмети и някакви щипки. Щипки! Извадих една голяма.