Петдесет нюанса по-тъмно

А, ето пак... детинска работа. Обгърнах се с ръце и отправих невиждащ поглед през прозореца. Може би трябваше просто да го помоля да ме остави при квартирата. Тогава щеше да продължи да „не ми говори“ от своята крепост в „Ескала“ и така и двамата щяхме да си спестим неизбежната кавга. Но още докато си го помислях, знаех, че не искам да го оставя на мрачните му настроения, не и след снощи.

Накрая спряхме пред неговия блок и Крисчън слезе от аудито, заобиколи с грациозна лекота от моята страна и ми отвори вратата.

- Хайде - нареди ми, докато Тейлър заемаше неговото място. Поех подадената ми ръка и го последвах през фоайето към асансьора.

- Защо си ми толкова ядосан, Крисчън? - прошепнах, докато чакахме.

- Знаеш защо - изсумтя той, докато се качвахме и въвеждаше кода за своя етаж. - Господи, ако ти се беше случило нещо, той вече щеше да е мъртъв. - Гласът му ме вледени до мозъка на костите. Вратата се затвори.

- Сега обаче ще му съсипя кариерата, за да не може повече да се възползва от млади асистентки, нещастникът му с нещастник.

- Крисчън поклати глава. - Господи, Ана! - И неочаквано ме хвана и ме приклещи в ъгъла на кабината.

Пръстите му се заровиха в косата ми, той притегли лицето ми към своето и устата му покри моята в страстна, отчаяна целувка. Кой знае защо, това ме изненада. Усетих облекчението му, желанието му и остатъците от гнева му, докато езикът му обладаваше устата ми. Крисчън спря, впери очи в мен и ме притисна, тъй че не можех да помръдна. Остави ме задъхана, вкопчена в него за опора, вторачена в красивото лице, на което се изписваше решителност и нямаше нито следа от веселост.

- Ако ти се беше случило нещо... Ако ти беше направил нещо... - Усетих тръпките, които полазиха тялото му. - Блакберито - тихо заповяда той. - Отсега нататък. Ясно?

Кимнах и преглътнах конвулсивно, неспособна да откъсна поглед от хипнотизиращите му очи.

Асансьорът спря и Крисчън ме пусна.

- Каза, че си го ритнала в ташаците. - Гласът му прозвуча по-спокойно и долових нотки на възхищение. Явно ми беше простил.

- Да - прошепнах, все още замаяна от силата на целувката му и страстната му заповед.

- Добре.

- Рей е бил войник. Той ме научи.

- Радвам се, че го е направил. - Свъси вежди и прибави: Ще трябва да го запомня. - Хвана ме за ръка и ме изведе от асансьора. Последвах го с облекчение. Настроението му едва ли можеше да стане по-лошо от преди малко.

- Трябва да се обадя на Барни. Няма да се бавя. - И отиде в кабинета си.

Госпожа Джоунс поставяше довършителните щрихи на нашата вечеря. Установих, че умирам от глад, но трябваше да си намеря някакво занимание.

- Мога ли да ви помогна с нещо? - попитах.

Тя се засмя.

- Не, Ана. Искате ли нещо за пиене? Изглеждате капнала.

- Бих изпила чаша вино.

- Бяло ли?

- Да, благодаря.

Седнах на бара и тя ми поднесе чаша охладено вино. Не знаех какво е, но имаше превъзходен вкус и се хлъзгаше леко в гърлото, успокоявайки опънатите ми нерви. За какво си бях мислила по-рано? Колко жизнерадостна се чувствам, откакто се запознах с Крисчън. Колко вълнуващ е станал животът ми. Божичко, не можеше ли да изживея поне няколко скучни дни?!

А ако с Крисчън изобщо не се бяхме срещнали? Щях да се завра в квартирата си, тотално изкрейзила от сблъсъка с Джак и от ужаса, че в петък пак ще трябва да се изправя пред този скапаняк. А сега имаше огромна вероятност никога повече да не го видя. Но кой щеше да ми стане шеф? Намръщих се. Не се бях сещала за това. Мамка му, дали изобщо още имах работа?

- Добър вечер, Гейл - поздрави влезлият в дневната Крисчън и ме откъсна от размишленията ми. Отиде при хладилника и си наля вино.

- Добър вечер, господин Грей. Вечерята в десет, нали?

- Да, благодаря.

Той вдигна чашата си.

- За бившите военни, които добре са подготвили своите дъщери. - Очите му омекнаха.

- Наздраве - казах и отговорих на тоста му.

- Какво има? - попита Крисчън.

- Не знам дали още съм на работа.

Той наклони глава настрани.

- А искаш ли?

- Разбира се.

- Значи още си на работа.

Колко просто. Той беше господарят на моята вселена. Извъртях очи към тавана и Крисчън се усмихна.

Госпожа Джоунс готвеше страхотен пирог с пиле. Беше ни оставила да се насладим на резултата от усилията й и се чувствах много по-добре, след като бях похапнала. Седяхме на бара и въпреки опитите ми да го придумам, Крисчън не искаше да ми каже какво е открил Барни в компютъра на Джак. Смених темата и реших да разчепкам мъчния въпрос за предстоящото гостуване на Хосе.

- Обади се Хосе - осведомих го нехайно.

- Така ли?

- Иска да ти донесете фотографиите в петък.

- Лична доставка. Много любезно от негова страна.

- Иска да излезе. На чашка. С мен.

- Ясно.

- Кейт и Елиът също би трябвало да се върнат - побързах да прибавя.

Крисчън остави вилицата си и се навъси.

- За какво точно ме молиш?

Наежих се.

- Не те моля за нищо. Информирам те за плановете си за петък. Виж сега, искам да се видя с Хосе и той трябва да пренощу-ва някъде. Или тук, или в моя апартамент, но ако е в квартирата, и аз трябва да съм там.

Крисчън се ококори. Изглеждаше слисан.

- Той се опита да те сваля!