Петдесет нюанса по-тъмно

- Щипка за срамни устни - поясни Крисчън, небрежно заобиколи скрина и дойде при мен. Веднага я върнах обратно и избрах нещо по-деликатно - две малки щипки на верижка.

- Някои от тези неща са за причиняване на болка, но повечето са за удоволствие - тихо каза Крисчън.

- Какво е това?

- Щипки за гърди - тази е и за двете.

- За двете зърна ли?

Той ми се подсмихна.

- Е, щипките са две, бебчо. Да, за двете зърна, обаче имах предвид друго. Тези са и за удоволствие, и за причиняване на болка.

Аха.

Крисчън ги взе от ръката ми.

- Изпъни си кутрето.

Подчиних се и той защипа едната щипка на върха на пръста ми. Не беше много болезнено.

- Усещането е изключително силно, но когато ги сваляш, са най-болезнени и приятни. - Махнах щипката от кутрето си. Хмм, това можеше да се окаже интересно. Тази мисъл ме накара да се разшавам.

- Харесва ми как изглеждат - промърморих и Крисчън се усмихна.

- Така ли, госпожице Стийл? Струва ми се, че и сам виждам.

Кимнах срамежливо и прибрах щипките в чекмеджето. Крисчън се наведе и извади още две.

- Тези се регулират. - И ми ги подаде да ги разгледам.

- Как се регулират?

- Можеш да ги носиш много стегнати... или пък хлабави. В зависимост от настроението си.

Как успяваше да го накара да звучи толкова еротично? Преглътнах с усилие и за да отклоня вниманието му, извадих инструмент, който приличаше на нож за тесто с шипчета.

- А това? - Намръщих се. Едва ли печеше сладкиши в стаята с играчките.

- Това е зъбчато колело.

- За какво е?

Крисчън се пресегна и го взе.

- Дай ми ръката си. С дланта нагоре.

Протегнах лявата си ръка и той внимателно я пое, плъзгайки палец по кокалчетата на пръстите ми. Полазиха ме тръпки. Допирът на неговата кожа до моята винаги ме възбуждаше. Крисчън прокара колелото по дланта ми.

- Ох! - Шиповете се забиха в кожата ми - резултатът не беше точно болка, а по-скоро гъделичкане.

- Представи си го по гърдите си - похотливо прошепна Крисчън.

„О!“ Изчервих се и рязко дръпнах ръката си. Дишането и сърдечният ми ритъм се бяха ускорили.

- Между удоволствието и болката има тънка граница, Анастейжа - меко произнесе той, докато оставяше уреда в чекмеджето.

- А щипките? - прошепнах.

- Можеш да направиш много неща с една щипка. - Очите му горяха.

Натиснах чекмеджето и то се затвори.

- Това ли е всичко? - весело попита Крисчън.

- Не... - Изтеглих четвъртото чекмедже и се озовах пред купчина кожа и ремъци. Дръпнах един ремък... и той се оказа свързан с топка.

- Топка за уста. За да мълчиш - развеселено ме осведоми той.

- Неясни граници - отвърнах.

- Спомням си - отвърна Крисчън. - Но пак можеш да дишаш. Зъбите ти захапват топката. - Той я взе от ръката ми и ми показа с пръсти как я захапват челюстите.

- Носил ли си такова нещо? - попитах.

Крисчън се вцепени и ме погледна.

-Да.

- За да сподавяш виковете си ли?

Той затвори очи - изкаран от търпение, струва ми се.

- Не, предназначението й не е такова.

- Става въпрос за степента на контрол, Анастейжа. Ако си завързана и не можеш да говориш, ще си съвсем безпомощна. И трябва да ми имаш пълно доверие, като знаеш, че ще имам толкова голяма власт над теб, че ще трябва да чета по тялото и реакциите ти, вместо да слушам думите ти. Това те прави по-за-висима, дава ми абсолютен контрол.

Преглътнах с усилие.

- Говориш така, сякаш ти липсва.

- Говоря за нещо, което знам - тихо каза Крисчън. Очите му бяха сериозни. Атмосферата между нас се беше променила, сякаш той се изповядваше пред свещеник.

- Ти имаш власт над мен. Знаеш го - прошепнах.

- Така ли? Караш ме да се чувствам... безпомощен.

- Не! - „О, Крисчън...“ - Защо?

- Защото си единственият човек, който наистина може да ми причини болка. - Той протегна ръка и отметна косата ми зад ухото.

- О, Крисчън... същото се отнася и за теб. Ако не ме желаеше... - Потреперих и забих поглед в сплетените си пръсти. В това се състоеше другото ми мрачно съмнение за нашето бъдеще. Ако той не беше толкова... пречупен, щеше ли да ме желае? Поклатих глава. Трябваше да се опитам да не мисля за това.

- Най-малко искам да ти причиня болка. Обичам те - промълвих аз, протегнах ръце и нежно го погалих по бузите. Той се наведе към мен, пусна топчето обратно в чекмеджето, постави ръце на кръста ми, притегли ме към себе си и попита с тих, съблазнителен глас:

- Приключихме ли с образователната част?

Дланта му се плъзна нагоре към тила ми.

- Защо? Какво ще правиш?

Той ме целуна нежно. И аз започнах да се топя.

- Днес за малко не те нападнаха, Ана - тихо, но предпазливо каза Крисчън.

- И какво от това? - Наслаждавах се на усещането на дланта му върху гърба ми, на близостта му. Той отдръпна глава и ми се намръщи.

- Как така: „И какво от това“?

Смаяно погледнах прелестното му навъсено лице.

- Крисчън, нищо ми няма.

Той ме прегърна и ме притисна към себе си.

- Само като си помисля какво е можело да се случи... - Зарови лицето си в косата ми.

- Кога ще проумееш, че съм по-силна, отколкото изглеждам?

- успокоително прошепнах в шията му, вдишвайки разкошното му ухание. На света нямаше нищо по-хубаво от прегръдката на Крисчън.