Петдесет нюанса по-тъмно

- Знам, че си силна — тихо каза той и ме целуна по косата, но после за мое огромно разочарование ме пусна. „О?“

Наведох се и извадих друг предмет от отвореното чекмедже. Белезници, прикрепени към прът. Повдигнах го.

Очите на Крисчън потъмняха.

- Това е удължител с окови за глезени и китки.

- Как действа? - Бях искрено заинтригувана.

- Искаш да ти покажа ли? - Той за миг стисна клепачи.

Примигах. Когато ги отвори, очите му пламтяха.

- Да, искам да ми демонстрираш. Обичам да ме връзват - прошепнах. Богинята в мен направи овчарски скок от бункера върху шезлонга си.

- О, Ана - промълви Крисчън и на лицето му изведнъж се изписа мъка.

- Какво има?

- Не тук.

- Какво искаш да кажеш?

- Искам те в леглото си, не тук. Ела. - Взе удължителя, хвана ме за ръка и бързо ме изведе от стаята.

Защо излизахме? Погледнах през рамо.

- Защо не тук?

Крисчън спря на стълбището и ме погледна.

- Ти може да си готова да се върнеш там, Ана, обаче аз не съм. Предишния път, когато бяхме там, ти ме напусна. Постоянно ти го повтарям - кога ще го проумееш? - Намръщи се и ме пусна, за да може да жестикулира.

- В резултат се промени цялото ми отношение. Радикално се преобрази целият ми мироглед. Казах ти го. Не ти казах, че... -Млъкна и прокара пръсти през косата си, търсеше подходящите думи. - Аз съм като възстановяващ се алкохолик, разбираш ли? Не намирам друго сравнение. Желанието го няма, но не искам да се изкушавам. Не искам да ти причинявам болка.

Изглеждаше разкъсван от угризения. Прободе ме остра болка. Какво бях направила с този човек? Бях ли направила живота му по-хубав? „Той е бил щастлив преди да се срещнем, нали?“

- Не мога да ти причиня болка, защото те обичам - прибави Крисчън. Гледаше ме с абсолютната искреност на момченце, което казва някаква съвсем простичка истина.

Пълната му откровеност ме накара да се задъхам. Обожавах го повече от всичко на света. Наистина обичах този мъж безусловно.

Нахвърлих му се толкова ненадейно, че трябваше да пусне удължителя, за да ме хване. Притиснах го към стената, обгърнах лицето му в шепите си, притеглих устните му към своите и опитах вкуса на изненадата му, вкарвайки езика си в устата му. Бях застанала едно стъпало над него, тъй че бяхме еднакво високи. Обзета от еуфория, го зацелувах страстно, заровила пръсти в косата му. Искаше ми се да го докосвам навсякъде, но се сдържах, защото бях наясно със страха му. Въпреки това желанието ми се усилваше, разцъфваше дълбоко в мен. Крисчън изпъшка, хвана ме за раменете и ме отблъсна от себе си.

- На стълбището ли искаш да те чукам? - промълви задъхано.

- Защото в момента мога да го направя.

- Да - прошепнах и бях сигурна, че очите ми са потъмнели също като неговите.

Крисчън ми отправи премрежен поглед.

- Не. Искам те в леглото си. - И изведнъж ме преметна на рамото си, което ме накара да изпищя от изненада, и силно ме шляпна по дупето, в резултат на което изпищях пак. По пътя надолу по стълбището той спря да вдигне падналия удължител.

Докато минавахме по коридора, госпожа Джоунс тъкмо излизаше от сервизното помещение. Усмихна ни се и аз извинително й махнах с ръка. Крисчън май изобщо не я забеляза.

В спалнята ме пусна да стъпя на крака и остави удължителя на леглото.

- Знам, че няма да ми причиниш болка - казах задъхано.

- И аз знам, че няма да ти причиня болка. - И ме целуна дълго и силно, възпламенявайки и без това кипналата ми кръв.

- Желая те ужасно много - прошепна до устата ми. Дишаше тежко. - Сигурна ли си за това - след днес?

- Да, и аз те желая. Искам да те съблека. - Нямах търпение да го докосвам - направо ме сърбяха пръстите.

Очите му се разшириха и за миг Крисчън се поколеба, навярно обмисляше молбата ми.

- Добре - отвърна предпазливо.

Протегнах ръце към второто копче на ризата му и го чух да затаява дъх.

- Няма да те докосвам, ако не искаш - прошепнах.

- Не, докосвай ме - припряно каза Крисчън. — Няма проблем, добре съм.

Внимателно разкопчах копчето и пръстите ми се спуснаха към следващото. Очите му бяха разширени и блестяха, устните му бяха разтворени, дишането му ставаше все по-плитко. Беше невероятно красив дори в страха си... заради страха си. Разкопчах третото копче и погледнах меките косми по гърдите му.

- Искам да те целувам тук.

Той рязко си пое дъх.

- Да ме целуваш ли?

-Да.

Крисчън ахна, когато разкопчах следващото копче и съвсем бавно се наведох, за да направя намерението си очевидно. Той затаи дъх, но остана абсолютно неподвижен, докато нежно целувах меките косми на гърдите му. Разкопчах и последното копче и вдигнах лице към него. Крисчън ме наблюдаваше с изражение на удоволствие, спокойствие и... почуда.

- Става по-лесно, нали? - прошепнах.

Той кимна. Бавно отметнах ризата от раменете му и я оставих да падне на пода.

- Какво направи с мен, Ана? - промълви Крисчън. - Каквото и да е, не преставай. - И ме грабна в обятията си, зарови пръсти в косата ми и отметна главата ми назад, за да оголи гърлото ми.

Прокара устни нагоре към челюстта ми, като лекичко ме захапваше. Простенах. О, желаех този мъж. Пръстите ми трескаво разкопчаха копчето на панталона му и смъкнаха ципа.