Петдесет нюанса по-тъмно

Хълбоците ми започнаха да се поклащат в ритъма на започнатия от пръстите му танц. Крисчън невинно ме целуна по устните и продължи надолу по шията ми, като бавно ме хапеше, целуваше и смучеше. Изстенах. Нежните му докосвания бяха леки, божествени. Дръзките му пръсти се спуснаха надолу и единият се плъзна в мен.

- О, Ана! - благоговейно прошепна той до гърлото ми. - Вече си готова. - Започна да движи пръста си в такт с целувките си. Устните му лениво се плъзнаха по ключицата ми, след това надолу към гърдите ми. Известно време изтезава със зъби и устни зърното първо на едната, а после и на другата ми гърда, но... о, съвсем лекичко... и те се втвърдиха и удължиха в сладострастна реакция.

Простенах.

- Хмм - тихо изръмжа Крисчън и вдигна глава, за да ми отправи ослепителен поглед. - Искам те веднага. - Пресегна се към нощното шкафче и се претърколи върху мен, като пое тежестта си с лакти; потъркваше носа си в моя, докато разтваряше краката ми със своите. След това застана на колене и разкъса станиоло-вото пакетче.

- Нямам търпение до събота. - В очите му блестеше похотлива наслада.

- Купонът за рождения ти ден ли? - попитах задъхано.

- Не. А защото тогава ще престана да използвам тези боклуци.

Изкисках се.

Крисчън ми се ухили, докато си нахлузваше презерватива.

- Кикотите ли се, госпожице Стийл?

- Не. - Опитах се да си придам сериозен вид и не успях.

- Сега не е моментът да се кикотите. - Той сърдито поклати глава и тихият му глас прозвуча сурово, а изражението му -„Мале мила!“ - беше едновременно ледено и вулканично.

Дъхът ми секна в гърлото.

- Нали ти харесваше да се кикотя - прошепнах дрезгаво, втренчена в тъмните бездни на буреносните му очи.

- Не сега. Има си време и място за кикотене. Трябва да те накарам да спреш и ми се струва, че знам как - зловещо произнесе Крисчън и тялото му покри моето.

- Какво бихте желали за закуска, Ана?

- Само мюсли, благодаря, госпожо Джоунс.

Изчервих се, докато заемах мястото си на бара до Крисчън. Предишния път, когато бях видяла благоприличната госпожа Джоунс, Крисчън безцеремонно ме отнасяше на рамо в спалнята си.

- Изглеждаш прекрасно - тихо каза Крисчън. Носех сивата си тясна пола и сива копринена риза.

- Ти също. - Усмихнах му се срамежливо. Той беше по бле-досиня риза и дънки и имаше готин, свеж и съвършен вид, както винаги.

- Трябва да ти купим още поли - делово рече Крисчън. -Всъщност с удоволствие ще те заведа на пазар.

Хмм - пазар. Мразя да пазарувам. Но с Крисчън можеше и да не е чак толкова зле. Реших, че отвличането на вниманието е най-добрата защита.

- Чудя се какво ще се случи днес на работа.

- Ще трябва да намерят заместник на оня скапаняк. - Крисчън се намръщи, като че ли е настъпил нещо извънредно неприятно.

- Надявам се новият ми шеф да е жена.

- Защо?

- Ами защото има по-малка вероятност да възразиш, ако реша да изляза с нея - подразних го.

Устните му потрепнаха и той се зае с омлета си.

- Какво ти е толкова смешно? - попитах.

- Ти. Изяж си мюслито докрай, ако няма да ядеш друго.

Командореше, както винаги. Свих му устни, обаче се заех със

закуската си.

- Ключът влиза ето тук. - Крисчън посочи под скоростния лост.

- Странно място - измърморих, но се радвах на всяка дребна подробност, направо подскачах като малко дете на удобната кожена седалка. Крисчън най-после ми позволяваше да отида на работа с колата си.

Той ме наблюдаваше безизразно, макар че очите му блестяха весело.

- Много се вълнуваш, нали?

Кимнах, хилех се като идиотка.

- Усещаш ли миризмата на нова кола?! Направо съм влюбена в този сааб!

Крисчън сви устни.

- Влюбена значи, а? Ама ви бива да се изразявате, госпожице Стийл. - Той се отпусна на облегалката с престорено неодобрително изражение, ала не можеше да ме заблуди. Знаех, че му е приятно.

- Е, да тръгваме. - Крисчън посочи входа на гаража.

Плеснах с ръце, запалих двигателя и той замърка. Включих на

скорост, отпуснах съединителя и саабът плавно потегли напред. Тейлър караше аудито зад нас и щом бариерата се вдигна, двете коли една след друга напуснаха „Ескала“.

- Може ли да пуснем радиото? - помолих, докато чакахме на първия стоп.

- Искам да се съсредоточиш - рязко възрази той.

- Моля те, Крисчън, мога да карам с пусната музика!

Крисчън се нацупи, но след малко се пресегна към радиото.

- Можеш да пускаш айпода си и дискове с емпе тройки, както и нормални компактдискове.

Мощните мелодични звуци на „Полис“ внезапно изпълниха колата. Крисчън намали звука. „Хмм...“ „Царят на болката“.

- Твоят химн - подразних го и моментално съжалих, защото Крисчън силно стисна устни. „О, не!“ - Някъде имам този албум

- продължих припряно, за да отвлека вниманието му. Хмм... някъде в квартирата, в която почти не бях живяла.

Зачудих се как е Итън. Днес трябваше да се опитам да му се обадя. Нямаше да имам много работа.

В корема ми разцъфна тревога. Какво щеше да се случи, когато отидех в службата? Дали всички щяха да знаят за Джак? Дали всички щяха да знаят за участието на Крисчън? Дали все още щях да съм на работа? Божичко, ако останех без работа, какво щях да правя?