Петдесет нюанса по-тъмно

„Омъжи се за богаташа, Ана!“ - саркастично ми се хилеше подсъзнанието ми. Не му обърнах внимание - алчно копеле.

- Ей, госпожице Многознайка, къде се унесохте?! - върна ме в настоящето Крисчън, когато спрях на следващия светофар.

- Много си разсеяна. Съсредоточи се, Ана - сгълча ме той. --Катастрофите стават тъкмо заради разсеяност.

„Уф!“ - Внезапно се върнах назад във времето, когато Рей ме учеше да шофирам. Нямах нужда от друг баща. Може би от съпруг, перверзен съпруг. „Хмм“.

- Просто си мислех за работата.

- Всичко ще е наред, бебчо. Довери ми се. - Крисчън се усмихна.

- Недей да се намесваш, моля те - искам да се оправям сама. Моля те, Крисчън. Това е важно за мен - казах колкото може по-внимателно. Не исках да се караме. Той за пореден път упорито стисна устни и си помислих, че пак ще започне да ме мъмри.

„О, не!“

- Хайде да не се караме, Крисчън. Сутринта започнахме толкова добре! И снощи беше... - Думите ми изневериха. - Беше божествено.

Той не отговори. Погледнах го. Очите му бяха затворени.

- Да. Божествено - тихо отвърна Крисчън. - Говорех абсолютно сериозно.

- За какво?

- Че не искам да те оставя да си идеш.

- Не искам да си отида.

Той се усмихна и това беше нещо ново: срамежлива усмивка, която разпръскваше всичко по пътя си. Божичко, направо бе всемогъща.

- Добре - простичко каза Крисчън и видимо се отпусна.

Влязох в паркинга на половин пряка от СИП.

- Ще те изпратя до работа. После Тейлър ще ме вземе оттам -каза Крисчън и аз неловко се измъкнах от колата, спъвана от тяс-ната пола, докато той слезе грациозно, господар на своето тяло... или поне оставяше такова впечатление. Хмм... човек, който не понася да го докосват, не може да е господар на своето тяло. Намръщих се на тази изникнала отникъде мисъл.

- Да не забравиш, че довечера в седем имаме среща с Флин

- каза Крисчън, докато ми подаваше ръка. Натиснах бутона на дистанционното, за да заключа колата, и хванах ръката му.

- Няма да забравя. Ще съставя списък с въпроси към него.

- Въпроси ли? За мен?

Кимнах.

- Аз мога да отговоря на всеки твой въпрос, който се отнася за мен - обидено заяви той.

Усмихнах му се.

- Да, но искам да чуя безпристрастното мнение на скъпия шарлатанин.

Крисчън се намръщи, а после изведнъж ме грабна в прегръдката си, като стисна ръцете ми зад гърба ми.

- Мислиш ли, че трябва? - попита с нисък, дрезгав глас.

Видях тревогата в разширените му очи и сърцето ми се сви.

- Ако не искаш, няма. - Гледах го и примигвах. Искаше ми се да го погаля, да изтрия безпокойството от лицето му с ласки. Задърпах едната си ръка и Крисчън я пусна. Нежно го докоснах по бузата - гладка от сутрешното бръснене.

- От какво се тревожиш? - прошепнах успокоително.

- Че ще си отидеш.

- Колко пъти да ти повтарям, Крисчън - никъде няма да ходя. Ти вече ми каза най-лошото. Няма да те напусна.

- Тогава защо не ми отговори?

- Какво да ти отговоря? - Престорих се, че не го разбирам.

- Знаеш какво имам предвид, Ана.

Въздъхнах.

- Искам да се уверя, че ще ти бъда достатъчна, Крисчън. Това е всичко.

- И не приемаш моята дума за това, така ли? - ядоса се той и ме пусна.

- Крисчън, всичко това се случи ужасно бързо. И според собственото ти признание ти си петдесет нюанса преебаност. Аз не мога да ти дам всичко, от каквото се нуждаеш. Това просто не е за мен. И се чувствам неподходяща за теб, особено след като те видях с Лийла. Кой може да каже, че някой ден няма да срещнеш жена, която обича да прави същите неща като теб? И кой може да каже, че няма да... нали разбираш... да се влюбиш в нея? Жена, която е много по-подходяща за твоите потребности. - Призля ми дори от самата мисъл за Крисчън с друга.

- Познавам няколко жени, които обичат да правят същите неща като мен. Нито една от тях не ме привлича по начина, по който ме привличаш ти. Никога не съм имал емоционална връзка с нито една от тях. Ти си единствената, Ана.

- Защото никога не си им давал шанс. Прекалено дълго си останал заключен в своята крепост, Крисчън. Виж, хайде да разговаряме за това по-късно. Трябва да вървя на работа. Може би доктор Флин ще ни просветли по този въпрос. - Тази тема беше прекалено сериозна, за да я обсъждаме на паркинг в девет без десет сутринта, и Крисчън като никога явно се съгласи с мен, защото ми кимна. Но очите му останаха предпазливи.

На бюрото си намерих бележка веднага да отида в кабинета на Елизабет. Сърцето ми се качи в гърлото. О, това беше. Щяха да ме уволнят.

- Добро утро, Анастейжа - любезно се усмихна Елизабет и ми посочи стола пред бюрото си. Седнах и я погледнах въпросително с надеждата, че не чува бясното блъскане на сърцето в гърдите ми. Тя приглади гъстата си черна коса и вторачи в мен сериозните си ясни сини очи.

- Имам доста неприятна новина.

„Неприятна! О, не!“

- Повиках те, за да ти съобщя, че Джак неочаквано напусна издателството.

Изчервих се. Това не ми беше неприятно. Трябваше ли да й кажа, че вече знам?

- В резултат на неговото доста припряно напускане мястото му се освободи и бихме искали засега да го заемеш ти, докато му намерим заместник.

Какво? Усетих, че кръвта се оттича от главата ми. „Аз ли?!“