Читаем Петдесет нюанса по-тъмно полностью

Петдесет нюанса по-тъмно

- Трябваше да обядвам със сестрата на Крисчън и Елиът, но не мога да се свържа с нея, а тази среща ми изскочи съвсем неочаквано. Ще обядваш ли с нея? Моля те!

- Уф, Ана! Не ми се дундурка някакво хлапе.

- Моля те, Итън. - Отправих му възможно най-синеокия поглед с най-дългите мигли, на който бях способна. Той се под-смихна и разбрах, че съм го убедила.

- Обаче ще ми сготвиш нещо вкусно - измърмори Итън.

- Естествено. Каквото кажеш и когато кажеш.

- Къде е тя?

- Би трябвало да се появи всеки момент. - И сякаш по даден знак чух гласа й.

- Ана! - извика от входа тя.

Двамата се обърнахме и я видяхме - с идеална фигура, висока, с прическа боб. Носеше ментовозелена мини рокля и обувки на платформи с високи токове и каишки през стройните глезени. Изглеждаше зашеметяващо.

- Това ли е хлапето? - попита невярващо Итън.

- Да. Хлапето, което трябва да дундуркаш - прошепнах му в отговор. - Здрасти, Мия. — Прегърнах я набързо, докато тя безсрамно се вторачи в Итън.

- Мия, това е Итън, братът на Кейт.

Той кимна, вдигнал вежди от изненада. Мия примига няколко пъти, докато му подаваше ръка.

- Много ми е приятно да се запознаем — хладнокръвно каза Итън и Мия отново примига - за пръв път онемяла. И се изчерви.

О, божичко. Май не я бях виждала да се изчервява.

- Няма да мога да дойда на обяд - вяло я осведомих аз. - Итън се съгласи да те заведе, ако нямаш нищо против. Може ли да отложим срещата за друг път?

- Естествено - тихо отвърна тя. Мия да говори тихо - виж, това беше нещо ново.

- Да, оттук поемам аз. Чао, Ана - каза Итън и подаде на Мия ръка. Тя я пое със свенлива усмивка.

- Чао, Ана. - Мия се обърна към мен, произнесе само с устни: „О, боже мой!“ и подчертано ми намигна.

„Тя го хареса!“ Махнах им, докато излизаха от сградата. Зачудих се какво е отношението на Крисчън към гаджетата на сестра му. Смутих се дори от самата мисъл за това. Но пък тя беше на моя възраст и Крисчън не можеше да възрази, нали?

„Само че си имаме работа с Крисчън“. Моето саркастично подсъзнание се завърна - с режещ език, плетена жилетка и дамска чанта в сгъвката на ръката. Пропъдих образа. Мия вече беше голяма и Крисчън можеше да се държи разумно, нали? Прогоних тази мисъл и тръгнах обратно към кабинета на Джак... ъъъ... към моя кабинет, за да се приготвя за срещата.

Срещата свърши чак в три и половина. Мина добре. Дори успях да получа одобрение за двата ръкописа, които бях харесала. Усещането беше опияняващо.

На бюрото ми имаше грамадна кошница със зашеметяващи бели и бледорозови рози. Леле-мале - дори ароматът им беше божествен. Усмихнах се и взех придружаващата ги картичка. Знаех кой ги праща.

Поздравления, госпожице Стийл!

При това съвсем сама!

Без помощ от Вашия свръхприятелски настроен президент с мегаломански наклонности.

С обич, Крисчън

Взех блакберито и му пратих имейл.

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Мегаломаните ...

Дата: 16 юни 2011, 15:43 До: Крисчън Грей

... са любимият ми тип маниаци. Благодаря за красивите цветя. Пристигнаха в огромна кошница, която ми напомня за пикници и одеяла, х

Подател: Крисчън Грей Относно: Чист въздух Дата: 16 юни 2011, 15:55 До: Анастейжа Стийл

Маниак, а? Д-р Флин може би ще каже нещо по този въпрос.

Искаш ли да идем на пикник?

Може да се позабавляваме сред природата, Анастейжа...