Петдесет нюанса по-тъмно

Телефонът ми иззвъня. Обаждаше се Клер от рецепцията: отчаяно любопитстваше кой ми е пратил цветята и какво се е случило с Джак. Завряна в кабинета цял ден, бях пропуснала клюките. Набързо й казах, че кошницата е от гаджето ми и че не знам почти нищо за напускането на Джак. Блакберито ми сигнализира

- бях получила нов имейл от Крисчън.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Ще опитам...

Дата: 16 юни 2011, 16:09

До: Анастейжа Стийл

... да не се тревожа.

До после, бебчо.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

В пет и половина разчистих бюрото си. Не можех да повярвам, че денят е свършил толкова бързо. Трябваше да се прибера в „Ескала“ и да се приготвя за срещата с доктор Флин. Изобщо не бях имала време да обмисля въпросите си. Днес можеше да проведем предварителна среща и Крисчън сигурно щеше да ми позволи пак да се видя с него. Пропъдих тази мисъл и бързо си тръгнах от издателството, като махнах за довиждане на Клер.

Освен това трябваше да помисля за рождения ден на Крисчън. Знаех какво ще му подаря. Исках да го получи довечера преди срещата с Флин, но как? До паркинга имаше магазинче за туристически дрънкулки. Осени ме вдъхновение и влязох вътре.

Когато след половин час влязох в дневната, Крисчън разговаряше по джиесема си, изправен пред стъклената стена. Обърна се, лицето му грейна и той сложи край на разговора.

- Чудесно, Рос. Кажи на Барни и ще отидем оттам... Дочуване.

Бях спряла на прага и Крисчън се приближи до мен. Беше с бяла тениска и дънки - лошо момче, адски секси. „Леле-мале!“

- Добър ден, госпожице Стийл - каза той и се наведе да ме целуне. - Поздравления за повишението ви. - Прегърна ме. Ухаеше великолепно.

- Взел си душ.

- Току-що идвам от тренировка с Клод.

- Успях да го поваля по задник два пъти - похвали се той като малко момче, явно доволен от себе си. Усмивката му ми действаше заразно.

- Това не се ли случва често?

- Не. И е много приятно, когато се случи. Гладна ли си?

Поклатих глава.

- Какво има? - Крисчън се намръщи.

- Нервна съм. Заради срещата с доктор Флин.

- И аз. Как мина денят ти?

Набързо му го резюмирах. Крисчън внимателно ме слушаше.

- А, трябва да ти кажа още нещо - прибавих. - Трябваше да обядвам с Мия.

Той изненадано вдигна вежди.

- Не си ми го споменала.

- Знам, забравих. Не успях да отида заради срещата и Итън я заведе вместо мен.

- Аха, ясно. И престани да си хапеш устната.

- Ще ида да се освежа - бързо смених темата и излязох, преди да е успял да намисли нещо.

Кабинетът на доктор Флин се намираше недалеч от апартамента на Крисчън. „Много удобно за спешни сеанси“ - помислих си.

- Обикновено тичам оттук до вкъщи - каза Крисчън, докато паркираше моя сааб. - Страхотна кола. - Усмихна ми се.

- И аз така смятам - отговорих с усмивка. - Крисчън... - Погледнах го тревожно.

-Да?

- Заповядай. - Извадих от чантата си черната кутийка, която бях купила. - Това е за рождения ти ден. Искам да ти го дам сега - но само ако ми обещаеш да не го отваряш до събота, съгласен ли си?

Крисчън изненадано примига.

- Добре. - Каза го някак предпазливо.

Подадох му подаръка, без да обръщам внимание на озадаченото му изражение. Крисчън разклати кутийката и отвътре се разнесе тракане. Той се намръщи. Знаех, че си умира да види какво има вътре. После се ухили и в очите му грейна безгрижна момчешка възбуда. „О, божичко...“ Изглеждаше точно на своята възраст - и ужасно красив.

- Не го отваряй преди събота - предупредих го.

- Ясно де - отвърна Крисчън. - Защо тогава ми го даваш сега?

- Пъхна кутийката във вътрешния джоб на синьото си раирано сако, близо до сърцето си.

„Съвсем уместно“ - помислих си аз и му се подсмихнах.

- Защото мога, господин Грей.

Устните му се извиха в иронична усмивка.

- Госпожице Стийл, откраднахте ми репликата.

В разкошния кабинет на доктор Флин ни въведе енергична и любезна рецепционистка. Поздрави топло Крисчън, малко прекалено топло за моя вкус - беше достатъчно възрастна, за да му е майка.

Стаята издаваше сдържан добър вкус: бледозелени стени, две тъмнозелени кушетки срещу два кожени фотьойла. Имаше атмосфера на клуб за джентълмени. Доктор Флин седеше на бюрото си в отсрещния край на помещението.

Когато влязохме, той стана и дойде при нас. Носеше черен панталон и бледосиня риза с разкопчана яка - без вратовръзка. Ясносините му очи сякаш забелязваха всичко.

- Здравей, Крисчън.

- Здравей, Джон. - Ръкуваха се. — Спомняш си Анастейжа, нали?

- Как бих могъл да я забравя? Добре дошла, Анастейжа.