Петдесет нюанса по-тъмно

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Утре Дата: 8 юни 2011, 14:45 До: Крисчън Грей

Ще те чакам.

Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП

Боже, ще се видя с Крисчън! За пръв път от пет дни настроението ми стана малко по-поносимо и си позволих да се запитам как се е чувствал той.

Дали му бях липсвала? Може би не по начина, по който той ми липсваше на мен. Дали вече бе намерил някоя друга, доста-тъчно покорна, с която да ме замести? Мисълта беше толкова болезнена, че веднага я пропъдих. Погледнах купчината кореспонденция, която трябваше да обработя за Джак, и се заех. Същевременно се опитах за пореден път да пропъдя Крисчън от ума си.

Вечерта се въртях в леглото, мятах се, опитвах се да заспя и за пръв път от доста време не заспах с плач.

Представях си лицето на Крисчън, каквото беше последния път, когато го зарязах. Измъченото му изражение не ми даваше мира. Спомнях си, че той не искаше да ме пусне, което ми се стори странно. Защо да оставам, след като отношенията ни бяха в пълна безизходица? И двамата заобикаляхме важни въпроси - моя страх от наказание, неговия от... от какво? Може би от любов?

Обърнах се и прегърнах възглавницата, изпълнена с непреодолима тъга. Той си мислеше, че не заслужава да бъде обичан. Защо се чувстваше по този начин? Дали имаше нещо общо с възпитанието му? Може би с рождената му майка, надрусаната курва? Мислите ме измъчваха до малките часове, когато напълно изтощена най-сетне се унесох в неспокоен сън.

Денят се влачеше нетърпимо бавно, а Джак бе отвратително внимателен. Сигурно беше заради тъмнолилавата рокля на Кейт и ботушите с черни токчета, които откраднах от гардероба й, но сега не исках да мисля за това. Реших да отида да си купя прилични дрешки веднага щом получа първата заплата. Роклята ми стоеше по-свободно, отколкото преди, но въпреки това се преструвах, че не забелязвам.

Най-сетне стана пет и половина, аз грабнах сакото и чантата си и се опитах да се успокоя. „След малко ще го видя“.

- Да не би да имаш среща? - попита Джак, когато мина покрай бюрото ми на излизане.

- Да. Не. Не е точно среща.

Той изви вежда. Очевидно бях събудила интереса му.

- Гадже ли?

Изчервих се.

- Не, просто приятел. Старо гадже.

- Ако искаш, утре след работа да изпием по чашка. Първата ти седмица беше блестяща, Ана. Трябва да я отпразнуваме. - Той се усмихна, а аз се почувствах неловко.

Той бръкна в джобовете си и излезе през двойната врата. Намръщих се на гърба му. На чашка с шефа. Май не е много разумно.

Поклатих глава. Преди това трябваше да преживея вечерта с Крисчън Грей. Как точно ще стане? Отправих се бързо към тоалетната за последни приготовления.

Огледах продължително и внимателно лицето си в огромното огледало на стената. Както обикновено бях бледа, с тъмни кръгове под очите. Изглеждах изпита, измъчена. Прииска ми се да умеех да си слагам грим. Мацнах малко спирала и молив за очи с надеждата да не съм толкова безцветна. Вързах си косата и тя увисна на артистична опашка на гърба ми. След това си поех дълбоко дъх. Това би трябвало да е достатъчно.

Минах нервно през фоайето, усмихнах се и махнах с ръка на Клер на рецепцията. Двете с нея май щяхме да станем приятелки. Джак - разговаряше с Елизабет - се усмихна широко и ми отвори вратата.

- След теб, Ана.

- Благодаря. - Усмихнах се смутено.

Тейлър чакаше на тротоара. Отвори задната врата на автомобила. Стрелнах колебливо Джак с поглед. Той беше зяпнал слисано джипа ауди.

Качих се на задната седалка и се озовах до него - Крисчън Грей - облечен със сив костюм, без вратовръзка, бялата риза разкопчана на врата. Сивите му очи блестяха.

Устата ми пресъхна. Той изглеждаше великолепно, като изключим, че ме наблюдаваше намръщено. Защо?

- Кога си яла за последно? - сряза ме, докато Тейлър затваряше вратата след мен.

По дяволите!

- Здравей, Крисчън. И аз се радвам да те видя.

- Не желая да чувам острия ти език. Отговори ми. - Очите му блестяха.

Мама му стара!

-Ами... На обяд хапнах кисело мляко. А, да, изядох и един банан.

- Кога за последен път си яла истинска храна? - попита остро той.

Тейлър се настани зад волана, запали и се вля в трафика.

Вдигнах поглед и забелязах, че Джак ми маха с ръка, сякаш можеше да ме види през тъмните прозорци. Махнах му и аз.

- Кой е този? - сопна се Крисчън.

- Шефът ми. - Стрелнах с поглед красивия мъж до мен и забелязах, че устата му е стисната в тънка линия.

- Та питах кога за последен път си яла нормална храна.

- Крисчън, това изобщо не ти влиза в работата - отсякох. Чувствах се невероятно смела и дръзка.

- Влиза ми в работата всичко, което правиш. Отговори ми.

„Изобщо не ти влиза в работата“. Изпъшках отчаяно и извъртях очи към тавана, а той присви своите. За пръв път от много време ми идваше да се изсмея. Опитах се да потисна напиращия кикот. Лицето на Крисчън поомекна, докато аз се стараех да остана сериозна, и някакво подобие на усмивка пробяга по красивите му изваяни устни.

- Е? - настоя той с по-мек глас.

- Паста  alla vongole¹, миналия петък - отговорих аз.