Пясъчния човек

— Къде е Диса? Аз трябва да…

Гласът му се разпада. С мислите му става нещо. С мозъка му. Не може да подреди нормално думите. Всичките му спомени са като парчета лед в черни води.

Лекарката свежда очи и поклаща тъжно глава. Косата й е вдигната на елегантно кокче, на врата й се вижда нежна диамантена огърлица.

— Съжалявам — прошепва бавно тя.

И докато му разказва за Диса, едва сдържа сълзите си. Юна се заглежда във вените на ръцете й, вижда как гръдният й кош се надига и спада. Опитва се да схване какво му казва тя — и внезапно спомените го връхлитат. Мъртвешки бялото лице на Диса, срязаният й врат, изкривените й от ужас устни. Нежният й крак във финия чорапогащник.

— Оставете ме на мира! — изрича с подрезгавял глас той.

168

Юна Лина лежи неподвижно. Усеща глюкозата, нахлуваща във вените му, и топлия въздух от климатика над леглото му, но изобщо не му става по-топло. През тялото му продължават да преминават студени вълни, пред очите все така му причернява.

През ума му се стрелва мисълта да грабне пистолета, да захапе дулото и да се застреля.

Юрек Валтер е избягал.

Юна знае, че никога повече няма да може да види съпругата и дъщеря си. Те му бяха отнети завинаги — така, както му беше отнета и Диса. Братът близнак на Юрек се беше досетил, че Сума и Луми са още живи. И Юна знае, че е само въпрос на време Юрек също да се досети.

Опитва се да седне в леглото, но няма сили за това.

Невъзможно е.

Не може да се отърве от усещането, че потъва все по-дълбоко и по-дълбоко в мозайката от ледена вода.

Вратата се отваря и в стаята влиза Сага Бауер. Облечена е с черни дънки и яке.

— Юрек Валтер е мъртъв! — обявява още с влизането си тя. — Всичко свърши! Намерихме тялото му в тунела Сьодерледен!

Застава в долния край на леглото и се вглежда в Юна. Очите му пак са затворени. Сърцето на Сага се свива от мъка за него. Той изглежда много болен. Лицето му е бяло като платно, устните му са бледосиви.

— Тръгнала съм към Рейдар Фрост — продължава на глас. — Той трябва да знае, че Фелисия е жива! Лекарите казват, че момичето ще прескочи трапа. Ти спаси живота й!

Той слуша думите й, извърнал лице настрани, затворил очи, за да не позволи на сълзите си да рукнат. И изведнъж престъпният модел на действие блясва в съзнанието му.

Юрек Валтер затваря кръга на кървавото си отмъщение.

Юна си повтаря тази мисъл, навлажнява устни, поема си няколко пъти дълбоко дъх и казва:

— Юрек е на път към Рейдар!

— Но Юрек е мъртъв! — напомня му Сага. — Всичко най-сетне свърши и…

— Юрек пак ще отвлече Микаел. Още не знае, че Фелисия е свободна. Не можем да му позволим да научи, че тя…

— Но аз съм тръгнала да съобщя на Рейдар, че ти спаси дъщеря му! — възкликва объркано Сага.

— Юрек е пуснал Микаел само временно. И сега пак ще го отвлече.

— Ама какви ги приказваш, за бога?!

Юна впива в нея сивите си очи. Изражението им е толкова ледено, че Сага потреперва.

— Истинските жертви на Юрек не са онези, които той заключва някъде или убива — изрича инспекторът. — Жертвите са онези, които остават след тях, онези, които чакат, докато повече не могат да издържат на чакането!

Тя поставя ръка върху неговата и казва тихо:

— Сега трябва да тръгвам. Рейдар има нужда да знае за Фелисия. От болницата не са успели да се свържат с него.

— Вземи си оръжието! — казва Юна.

— Ще съобщя на Рейдар и…

— Направи каквото ти казвам! — заповядва й той.

169

Утрото още не е настъпило, когато Сага пристига пред имението. Свети само един прозорец на приземния етаж.

Тя тръгва по алеята и потреперва от студ. Снегът е гладък и девствен, над полята се стеле мрак. В нощното небе не се виждат никакви звезди. Единственият звук идва откъм бързеите на близката река.

Когато приближава към къщата, забелязва мъж, седнал на кухненската маса с гръб към прозореца. До него се вижда книга и голяма порцеланова чаша, от която той бавно отпива, и я връща на мястото й.

Сага продължава към голямото стълбище на главния вход и натиска звънеца. Отваря й мъжът, когото беше видяла в кухнята.

Това е Рейдар Фрост. Облечен е в долнище на пижама на ивици и бяла тениска. Наболата бяла брада издава, че не се е бръснал от няколко дена.

— Здравейте! — казва тя. — Казвам се Сага Бауер и работя за Службата за сигурност.

— Заповядайте! — кани я той.

Тя прекрачва в слабо осветеното фоайе с широката стълба, а Рейдар отстъпва уплашено назад.

— Не! Не и Фелисия! Не…

— Намерихме я! — вдига успокоително ръка Сага. — Жива е и ще се оправи.

— Аз… аз трябва да…

— В момента е много болна. Легионерска болест — продължава Сага. — Но ще се възстанови.

— Ще се възстанови значи — повтаря Рейдар. — Трябва да отида! Трябва да я видя!

— В седем часа ще я преместят от реанимацията в Отделението по инфекциозни болести.

Той я поглежда със сълзи в очите и прошепва:

— В такъв случай ще имам време да се облека и да събудя Микаел.

Сага тръгва след него към кухнята. Лампата на тавана хвърля меки отблясъци върху масата.

Радиото е включено и от него се носи тиха мелодия на пиано.

— Опитвахме се да се свържем с вас — казва тя. — Но телефонът ви…