Пир за врани

— А би трябвало. Може да ти свърши много полезна работа. Ако не в Речен пад или Скалата, то в Севера срещу лорд Станис. Баща ни винаги разчиташе на Кеван, когато…

— Рууз Болтън е нашият Пазител на Севера. Той ще се справи със Станис.

— Лорд Болтън е заклещен под Шийката, откъснат от Севера от железните при Кайлин.

— Няма да е задълго. Копелето на Болтън скоро ще премахне тази малка пречка. Лорд Болтън ще получи две хиляди Фрей подкрепле ние, под командата на синовете на лорд Уолдър, Хостийн и Енис. Това ще е повече от достатъчно, за да се справи със Станис и няколко хиляди прекършени.

— Сир Кеван…

— … ще е зает в Дари да учи Лансел как да си бърше задника. Смъртта на баща ни го обезоръжи. Той е стар, свършил е. Давен и Дамион ще ни служат по-добре.

— Стават. — Джайм нямаше пререкания с братовчедите си. — Но все пак ти трябва Ръка. Щом няма да е чичо ни, кой?

Сестра му се изсмя.

— Ти не. В това отношение нямам страхове. Може би съпругът на Таена. Дядо му е бил Ръка при Ерис.

„Ръката на рога на изобилието“. Джайм помнеше много добре Оуен Мериуедър; мил и весел човек, но безполезен.

— Доколкото помня, справяше се толкова добре, че Ерис го прати в изгнание и му заграби земите.

— Робърт му ги върна. Отчасти поне. Таена ще е доволна, ако Ортън си върне останалото.

— За удовлетворяването на една мирска курва ли говорим? Мислех, че става въпрос за управлението на кралството.

— Аз управлявам кралството.

„Седемте дано се смилят над всички ни, вярно е“. Сестра му си въобразяваше, че е лорд Тивин с цици, но грешеше. Баща им беше неуморим и неумолим като ледник, докато Церсей бе адски огън, особено когато нещо осуетеше плановете й. Когато научи, че Станис е изоставил Драконов камък, се беше замаяла като девица, убедена, че най-сетне се е отказал от борбата и се е оттеглил в изгнание. Но щом от север дойде вестта, че се е появил при Вала, гневът й беше ужасна гледка. „Не й липсва ум, но я няма хладната, търпелива преценка“.

— Имаш нужда от помощта на силна Ръка.

— Слабият владетел има нужда от силна Ръка, както Ерис се нуждаеше от баща ни. На силния владетел му трябва усърден слуга, който да изпълнява заповедите му. — Разбълника виното в чашата си. — Лорд Халайн може да стане. Няма да е първият пиромант, служил като Ръка на краля.

„Не. Последния го убих аз“.

— Говори се, че се каниш да назначиш Аурейн Водите за началник на корабите.

— Да не би някой да ти донася за мен? — След като не й отговори, Церсей отметна косата си и заяви: — Водите е подходящ за поста. Прекарал е половината си живот на кораби.

— Половината живот? Не може да е на повече от двайсет.

— Двайсет и две. И какво от това? Баща ни е бил на двайсет и една, когато Ерис Таргариен го е назначил за Ръка. Крайно време е Томен да се обгради с млади хора, вместо с всички тези сбръчкани сиви бради. Аурейн е силен и енергичен.

„Силен, енергичен и красив — помисли Джайм. — …ебе се с Лансел и с Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“

— Пакстър Редвин би бил по-подходящ избор. Той командва най-големия флот във Вестерос. Аурейн Водите може да командва най-много гемия, и то ако му купиш.

— Ти си дете, Джайм. Редвин е знаменосец на Тирел и племенник на оная негова отвратителна баба. Не искам нито една издънка на Тирел на моя съвет.

— Съвета на Томен имаш предвид.

— Знаеш какво имам предвид. „Много добре знам“.

— Знам, че Аурейн Водите е лош избор, а Халайн — още по-лош. Колкото до Кибърн… богове милостиви, Церсей, той е яздил с Варго Хоут! Цитаделата му е отнела веригата!

— Сивите овци. Кибърн се оказа изключително полезен за мен. При това е верен, нещо, което трудно мога да кажа за някои от близките си.

„Враните ще пируват над всички ни, ако продължиш по този път, мила сестричке“.

— Церсей, чуй се. Привиждат ти се джуджета във всяка сянка и превръщаш приятели във врагове. Чичо Кеван не ти е враг. Аз не съм ти враг.

Лицето й се разкриви от гняв.

— Помолих те за помощ. На колене ти паднах, а ти ми отказа.

— Клетвите ми…

— …не те спряха да убиеш Ерис. Думите са вятър. Можеше да ме имаш, но вместо това предпочете един плащ. Напусни.

— Сестро…

— Напусни, казах. Призлява ми да гледам тоя твой гаден чукан. Напусни! — И за да го принуди да побърза, хвърли бокала по главата му. Не улучи, но Джайм схвана намека.

На свечеряване седеше сам в дневната на Кулата на Белия меч, с чаша дорнско червено и с Бялата книга. Тъкмо прелистваше с чукана си поредната страница, когато Рицарят на цветята влезе, свали плаща и колана с меча си и ги окачи на куката на стената до тези на Джайм.

— Днес ви видях на двора — каза Джайм. — Яздехте добре.

— Повече от добре, несъмнено. — Сир Лорас си наля вино и седна от другата страна на извитата маса.

— Някой по-скромен човек щеше да каже: „Милорд е много любезен“ или „Случих на добър кон“.

— Конят не беше лош, а милорд е толкова любезен, колкото аз съм скромен. — Лорас махна небрежно към книгата. — Лорд Ренли винаги казваше, че книгите са за майстери.

— Тази е за нас. Тук е написана историята на всеки мъж, носил белия плащ.