Пир за врани

— Хвърлял съм й поглед. Щитовете са хубави. Предпочитам книги с повече илюстрации. Лорд Ренли имаше няколко с рисунки, от които някой септон ще ослепее.

Джайм се усмихна.

— Тук няма такива, сир. Но историите ще ви отворят очите. Не би било зле да знаете за живота на онези, които са били преди нас.

— Знам. Принц Емон Драконовия рицар, сир Риам Редвин, Голямото сърце, Баристан Храбрия…

— …Гвайн Корбрей, Алин Конингтон, Демона на Дари, мда. Трябва да сте чували и за Лукамор Силния също така.

— Сир Лукамор Похотливия? — Сир Лорас като че ли го досмеша. — Онзи с трите жени и трийсетте деца, нали? Дето му отрязали кура. Да ви изпея ли песента за него, милорд?

— А сир Терънс Тойн?

— Начукал любовницата на краля и умрял с писъци. Поуката е, че който носи бели бричове, трябва да ги държи здраво вързани.

— Джайл Сивия плащ? Оривел Щедрия?

— Джайлс е бил предател, Оривел — страхливец. Мъже, които са посрамили белия плащ. За какво намеква милорд?

— За нищо. Не търсете обида там, където я няма, сир. Какво ще кажете за Том Костейн Дългия?

Сир Лорас поклати глава.

— Бил е в Кралската гвардия шейсет години.

— Кога е било това? Изобщо не съм…

— Сир Донел от Дъскъндейл тогава?

— Името може да съм чувал, но…

— Адисон Хълма? Белия бухал, Майкъл Мертинс? Джефори Нокрос? Наричали са го Неогъващия се. А Червения Робърт Цветята? Какво можете да ми кажете за всички тях?

— Цветя е копелдашко име. Както и Хълм.

— Но и двамата са се издигнали до лорд-командири на Кралската гвардия. Историите им са в книгата. Роланд Дарклин също е тук. Най-младият мъж, служил някога в Кралската гвардия, допреди мен. Дали му плаща на бойното поле и загинал час, след като го заметнали с него.

— Не ще да е бил много добър.

— Достатъчно добър. Умрял е, но кралят му останал жив. Много храбри мъже са слагали белия плащ. Повечето са забравени.

— Повечето заслужават да бъдат забравени. Героите винаги ще се помнят. Най-добрите.

— Най-добрите и най-лошите. — „Тъй че някой от нас сигурно ще живее в песен“. — А някои са били по малко и от двете. Като него. — Джайм потупа страницата, която четеше.

— Кой? — Сир Лорас се надигна да надникне. — Десет черни топчета на пурпурно поле. Този герб не ми е познат.

— Бил е на Кристън Коул, който служил на първия Визерис и на втория Егон. — Джайм затвори Бялата книга. — Наричали го Създателя на крале.

ЦЕРСЕЙ

„Трима жалки глупци с една кожена торба“, помисли кралицата, докато падаха на колене пред нея. Видът им никак не я окуражи. „Все пак винаги има шанс, нали така“.

— Ваше величество — промълви до нея Кибърн, — Малкият съвет…

— …ще изчака благоволението ми. Възможно е да им отнесем вестта за смъртта на един предател. — Отвън камбаните на Септата на Белор запяха траурната си песен „Няма да има камбани за теб, Тирион — помисли Церсей. — Ще ти натопя главата в катран, а изродското ти тяло ще дам на псетата“. — Станете — заповяда тя на претендентите за лордове. — Покажете какво сте ми донесли.

Станаха — трима грозни дрипави мъже. Единият имаше цирей на врата и никой от тримата не се беше къпал поне от половин година. Възможността да ги издигне в лордове я развесели. „Мога да ги настаня до Марджери на пировете“. Главният глупак развърза торбата, бръкна в нея и миризма на развала изпълни залата за аудиенции, сладникаво-остра като гнила роза. Главата, която извади, беше сиво-зелена и цялата в червеи. „Мирише като татко“. Доркас ахна, а Джослин затисна уста, за да не повърне, но все пак повърна.

Кралицата огледа главата, без да мига, после заяви:

— Убили сте друго джудже.

— Не е вярно — осмели се друг от глупаците. — Това трябва да е той. Джудже е, нали? Просто е поизгнил, нищо повече.

— И нов нос му е порасъл — отбеляза Церсей. — Доста голям, бих казала. Носът на Тирион беше отрязан в битка.

Тримата глупаци се спогледаха.

— Никой не ни каза — смотолеви онзи с главата. — Тоя тука вървеше наперено, грозно джудже някакво, и си рекохме…

— Той каза, че бил врабец — добави онзи с цирея и се обърна ядосано към третия: — А ти каза, че лъже.

Кралицата с яд си помисли, че е накарала Малкия съвет да чака заради този шутовски фарс.

— Загубихте ми времето и сте убили невинен човек. Би трябвало да поискам вашите глави. — Но ако го направеше, следващият можеше да се разколебае и Дяволчето да се измъкне от мрежата й. По-скоро бе готова да вдигне грамада от мъртви джуджета, десет стъпки висока, отколкото да позволи това. — Махайте се от очите ми.

— Да, ваше величество — отвърна припряно циреят. — Молим за извинение.

— Искате ли главата? — попита онзи, който я държеше.

— Дайте я на сир Мерин. Не, в торбата, глупако. Да. Сир Озмунд, изведете ги.

Трант изнесе главата, а Черно котле изведе палачите. Единствено доказателство за визитата остана закуската на лейди Джослин на пода.

— Това го почистете веднага — заповядай кралицата. Беше третата глава, която й носеха. „Тази поне беше на джудже“. Предишната беше само на някакво грозно дете.

— Все някой ще открие джуджето, не бойте се — увери я сир Озмунд. — И щом го спипат, най-сетне ще го убием.