Пир за врани

Джайм обърна коня и белият му плащ изплющя на вятъра. „Дяволчето лъжеше. Церсей по-скоро би сложила трупа на Робърт между краката си, отколкото благочестив глупак като Лансел. Тирион, зло копеле, по щях да ти повярвам, ако беше излъгал за някой друг“. Препусна в галоп покрай траурния фургон на баща си към останалия далече назад град.

Улиците на Кралски чертог бяха почти пусти. Джайм зави към Червената цитадела на върха на Високия хълм на Егон. Повечето войници, които обикновено пълнеха кръчмите, вече ги нямаше. Гарлан Галантния беше отвел половината сила на Тирел към Планински рай, а с него бяха заминали лейди майка му и баба му. Другата половина беше поела на юг с Мейс Тирел и Матис Роуан да обсадят Бурен край.

Колкото до войнството на Ланистър, извън градските стени на лагер бяха останали две хиляди изпитани ветерани, в очакване флотата на Пакстър Редвин да ги пренесе през залива Черна вода до Драконов камък. Лорд Станис, изглежда, беше оставил след себе си само един малък гарнизон, когато отплава на север, тъй че две хиляди души бяха повече от достатъчно, поне по преценката на Церсей.

Останалите западняци се бяха върнали при жените и децата си, да възстановят домовете си и после да засеят полята. Церсей беше развела Томен из лагерите им, преди да си тръгнат, за да могат да поздравят малкия си крал. Никога не я беше виждал по-красива, отколкото в този ден, с усмивка на устните, есенните слънчеви лъчи блестяха в златната й коса. Каквото и да говореха за сестра му, тя знаеше как да накара мъжете да я заобичат, когато се постараеше достатъчно.

Щом влезе през портите, видя двадесетина рицари — препускаха към въртящата се мишена в учебния двор. „Още нещо, което вече не мога да правя“. Пиката беше по-тежка и тромава от меч, а мечовете бяха достатъчно бреме. Сигурно щеше да може да се опита да държи пиката с лявата ръка, но това означаваше да премести щита на дясната над лакътя. При сблъсък противникът ти винаги е отляво. Щит на дясната му ръка щеше да е толкова от полза, колкото цици на бронята му. „Не, времето ми за сблъсъци свърши“, помисли Джайм, докато слизаше от седлото, но все едно, спря да погледа.

Сир Талад Високия изхвърча от коня си, щом пясъчната торба се завъртя и го тупна по главата. Силния глиган удари щита толкова силно, че го пропука. Кенос Кайски го довърши. За сир Дермът от Дъждовен лес окачиха нов щит. Ламберт Търнбъри успя да го перне само странично, но Джон Бетли Безбрадия, Хъмфри Суифт и Алин Стакспир имаха добри попадения, а Ронет Конингтон Червения, го проби с пиката. След това Рицарят на цветята яхна коня си и ги посрами всички.

Сблъсъкът си беше три четвърти умение в ездата, винаги беше смятал Джайм. Сир Лорас яздеше превъзходно, а с пиката боравеше, все едно че се е родил с нея… което несъмнено обясняваше киселото изражение на майка му. „Забива върха точно там, където иска да го забие, и като че ли притежава баланс на котка. Май не беше чак такава случайност, че ме свали от коня“. Срам, че не можеше отново да се пробва с момчето. Остави мъжете да се забавляват.

Церсей беше в Твърдината на Мегор с Томен и тъмнокосата мирска жена на лорд Мериуедър. Смееха се за нещо на Великия майстер Пицел.

— Да не би да пропуснах някоя остроумна шега? — каза Джайм, щом влезе.

— О, вижте, вашият храбър брат дойде, ваше величество — възкликна лейди Мериуедър.

— Повечето от него. — Джайм разбра, че кралицата вече е навъртяла чашите. Напоследък Церсей като че ли не оставяше бокала с вино — тя, която някога укоряваше Робърт Баратеон за пиенето му. Не му харесваше това, но пък и той напоследък май не харесваше нищо от това, което правеше сестра му. — Майстер, споделете, ако обичате, новината с нашия лорд-командир — каза тя.

Пицел изглеждаше ужасно притеснен.

— Получихме птица. От Стоукуорт. Лейди Танда ни съобщава, че дъщеря й Лолис е родила силно и здраво бебе.

— И изобщо не можеш да предположиш как са нарекли копелето, брат ми.

— Искаха да го нарекат Тивин, доколкото помня.

— Да, но аз забраних. Казах на Фалайс, че не желая благородното име на баща ни да бъде дадено на престъпно заченато изчадие на някакъв нерез и малоумна свиня.

— Лейди Стоукуорт настоява, че името на детето не е нейно дело — намеси се Великият майстер Пицел. По сбръчканото му чело беше избила пот. — Пише, че изборът е бил на съпруга на Лолис. Онзи Брон, той… изглежда, той…

— Тирион — предположи Джайм. — Нарекъл е детето Тирион. Старецът кимна плахо и избърса чело с ръкава на халата си. Джайм се изсмя.

— Ето, мила ми сестричке. Търсеше Тирион къде ли не, а той през цялото време е бил в утробата на Лолис.

— Палячо. И ти, и Брон, и двамата сте палячовци. Не се съмнявам, че в този момент копелето суче едно от виметата на Лолис Малоумната, а онзи наемник гледа и се подсмихва на малката си наглост.

— Навярно това дете има някаква прилика с брат ви — предположи лейди Мериуедър. — Може да се е родило уродливо или без нос. — Изсмя се гърлено.

— Ще трябва да изпратим подарък на скъпото им момченце — заяви кралицата. — Нали, Томен?

— Може да му пратим котенце.