Пир за врани

— Всички ни чакат. Как е кралят? — В тона му се долавяше леко укорителна нотка.

— Съвсем добре — отвърна Джайм. — Бейлон Суан е с него сутрин. Добър и доблестен рицар.

— Някога това нямаше нужда да се уточнява, станеше ли дума за мъже в белия плащ.

„Никой не може да избира братята си — помисли Джайм. — Дайте ми право сам да си избера хората и Кралската гвардия отново ще стане велика“. Но — казано така банално, звучеше хилаво — празна хвалба от устата на човек, когото страната наричаше Кралеубиеца. „Мъж с насрана чест“. Джайм премълча. Не беше дошъл, за да спори с чичо си.

— Сир. Трябва да сключите мир с Церсей.

— Да не би да сме във война? Никой не ми го е казвал.

— Една вражда между Ланистър и Ланистър може само да помогне на враговете на дома ни.

— Ако възникне вражда, няма да е по моя вина. Церсей иска да управлява. Чудесно. Кралството е нейно. Аз искам само да бъда оставен на мира. Мястото ми е в Дари с моя син. Замъкът на всяка цена трябва да се възстанови, земите да се засадят и пазят. — Изсмя се горчиво. — А и сестра ти не ми остави почти нищо, което да ми ангажира времето. По-добре да се погрижа Лансел да се ожени. Младоженката му сигурно гори от нетърпение час по-скоро да стигнем в Дари.

„Вдовицата му от Близнаците“. Братовчед му Лансел яздеше на десет разтега зад тях. С празните си очи и сухата бяла коса изглеждаше по-стар от лорд Джаст. „… ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и с Лунното момче, доколкото знам…“ Опитвал се беше безброй пъти да заговори Лансел, но така и не можеше да го хване насаме. Ако не беше с баща си, беше с някой септон. „Може да е син на Кеван, но в жилите му тече мляко. Тирион ме лъжеше. Искаше да ме нарани“. Изтласка Лансел от мислите си и отново се обърна към чичо си.

— Ще се задържиш ли в Дари след сватбата?

— За малко. Сандор Клегейн, изглежда, вилнее по Тризъбеца. Сестра ти иска главата му. Може да се е събрал с Дондарион.

Джайм беше чул за Солниците. Вече из половината кралство се беше разчуло. Нападението бе изключително варварско. Изнасилени жени, деца, заклани в ръцете на майките си, половината градче опожарено.

— Рандил Тарли е в Девиче езеро. Остави го той да се справи с разбойниците. Аз бих предпочел да си в Речен пад.

— Там командва сир Давен, Пазителят на Запада. Той няма нужда от мен. Лансел има.

— Както кажеш, чичо. — Главата на Джайм пулсираше с ритъма на барабана. „Мъртъв, мъртъв, мъртъв“. — Няма да е зле да държиш рицарите си около теб.

Чичо му го изгледа хладно.

— Това заплаха ли е, сир? „Заплаха?“ Това го стъписа.

— Предпазливост. Исках да кажа само… Сандор е опасен.

— Бесил съм разбойници и рицари крадци, когато ти още си дрискал в пелените си. Лично аз няма да изляза да се бия с Клегейн и Дондарион, ако от това се боиш. Не всеки Ланистър е ламтящ за слава глупак.

„Май за мен говориш, чичо“.

— Адам Марбранд може да се справи с тези разбойници не по-зле от теб. Също и Бракс, Бейнфорт, Плум, всеки от тях. Но от никой от тях не може да излезе добра Ръка на краля.

— Сестра ти знае условията ми. Не са се променили. Кажи й го следващия път, като се съберете в спалнята.

И сир Кеван смуши коня си и подкара напред в галоп.

Джайм не го последва; усети само как потръпна призрачната му ръка. Безнадеждно се беше надявал, че Церсей нещо се е объркала, но явно грешеше. „Той знае за нас. За Томен и Мирцела. И Церсей знае, че знае“. Сир Кеван беше Ланистър от Скалата на Кастърли. Не можеше да повярва, че би могло да й хрумне да му навреди, но… „След като сбърках за Тирион, защо не и за Церсей?“ След като синове убиваха бащи, колко му беше една племенница да поръча да убият чичо. „Не удобен чичо, който знае твърде много“. Макар че навярно Церсей се е надяваше Хрътката да й свърши работата. Ако Сандор Клегейн убиеше сир Кеван, нямаше да й се наложи да си цапа ръцете с кръв. „А той ще го направи, само да се срещнат“. Кеван Ланистър някога беше силен с меча, но вече не беше млад, а Хрътката…

Колоната се изнизваше покрай него. Когато видя братовчед си — с двама септони, — Джайм му подвикна:

— Лансел! Исках да те поздравя за женитбата. Съжалявам, че задълженията не ми позволяват да присъствам.

— Негово величество трябва да бъде пазен.

— И ще бъде. Все пак ми е неприятно, че ще пропусна първата брачна нощ. Разбирам, че за теб е първият брак, а за нея втори. Сигурен съм, че милейди с радост ще ти покаже кое къде влиза.

Неприличното подмятане събуди смеха на околните лордове и неодобрителни погледи от септоните на Лансел. Братовчед му помръдна неловко в седлото.

— Знам достатъчно, за да изпълня съпружеския си дълг, сир.

— Точно това иска една младоженка в брачната си нощ — отвърна Джайм. — Съпруг, който знае как да изпълни своя дълг.

По бузите на Лансел изби червенина.

— Моля се за вас, братовчеде. И за Нейно величество. Дано Старицата я води към мъдрост и Воинът да я брани.

— Защо й трябва Воинът на Церсей? Тя има мен.