Пир за врани

— Един ще служи също толкова добре, колкото друг — заяви рязко кралицата. — Но който сложи кристалната корона, трябва да изрече анатема на Дяволчето. — Последният Върховен септон беше запазил подозрително мълчание по отношение на Тирион. — Колкото до тези розови врабци, стига да не проповядват държавна измяна, те са проблем на Вярата, не наш.

Лорд Ортън и сир Харис измърмориха в съгласие. Опитът на Джилс Росби да последва примера им се разпадна в пристъп на кашлица. Церсей извърна глава погнусена, когато той изплю в шепата си кървава храчка.

— Майстер, донесохте ли писмото от Долината?

— Да, ваше величество. — Пицел го извади от купчината хартии пред себе си и го приглади. — По-скоро е декларация, отколкото писмо. Подписано в Рунстоун от Йон Ройс Бронзовия, лейди Уейнууд, лордовете Хънтър, Редфорт и Белмур, и Саймънд Темпълтън, Рицаря на Деветте звезди. Всички са ударили печатите си. Пишат, че…

„Пишат куп глупости“.

— Господата могат да прочетат писмото после, ако желаят. Ройс и тия другите събират хора под Орлово гнездо. Канят се да свалят Кутрето като лорд-протектор на Долината, със сила, ако се наложи. Въпросът е трябва ли да позволим това?

— Лорд Белиш търси ли помощта ни? — попита Харис Суифт.

— Не засега. Всъщност изобщо не изглежда притеснен. В последното си писмо споменава за бунтове съвсем накратко, преди да ме помоли да му изпратя някои стари гоблени от колекцията на Робърт.

Сир Харис заопипва брадата си.

— А всички тези лордове от декларацията, те молят ли краля да се намеси?

— Не.

— Тогава… може би няма нужда да предприемаме нищо.

— Една война в Долината ще е изключително трагична — каза Пицел.

— Война? — Ортън Мериуедър се изсмя. — Лорд Белиш е много забавен човек, но човек не води война с остроумията си. Съмнявам се, че ще има кръвопролитие. А и важно ли е кой точно е регентът за малкия лорд Робърт, стига Долината да си внася данъците?

„Не е“, реши Церсей. Честно казано Кутрето щеше да е по-полезен тук в двора. „Имаше дарба да намира злато и изобщо не кашляше“.

— Лорд Ортън ме убеди. Майстер Пицел, уведомете тези лордове, че от главата на Петир не бива да падне и косъм. Иначе Короната е склонна да приеме такова решение, каквото те наложат за управлението на Долината, докато Робърт Арин е непълнолетен.

— Добре, ваше величество.

— Бихме ли могли да обсъдим флотата? — попита Аурейн Водите. — След ада на Черна вода ни останаха само десетина кораба. Трябва на всяка цена да възстановим морската си сила.

Мериуедър кимна.

— Силата ни по море е изключително важна.

— Не можем ли да се възползваме от железните? — попита Ортън.

— От врага на нашия враг? Какво би поискал от нас Престолът от Морски камък като цена за един съюз?

— Те искат Севера — отвърна Великият майстер Пицел. — Но благородният баща на кралицата го обеща на дома Болтън.

— Колко неудобно. Все пак Северът е голям. Земите могат да се разделят. Може да е само временно споразумение. Болтън би могъл да отстъпи, стига да го уверим, че силата ни ще е негова, след като унищожи Станис.

— Бейлон Грейджой е мъртъв, както чух — намеси се сир Харис Суифт. — Знаем ли кой управлява сега островите? Лорд Бейлон имаше ли син?

— Лео? — обади се лорд Джилс. — Тео?

— Теон Грейджой беше отгледан в Зимен хребет, като повереник на Едард Старк — каза Кибърн. — Едва ли ще е наш приятел.

— Чух, че е убит — подхвърли Мериуедър.

— Само един син ли имаше? — Сир Харис Суифт почеса мъхестата си брадичка. — Братя. Имаше братя. Нали?

„Варис щеше да знае“, помисли с раздразнение Церсей.

— Предлагам да не лягаме в едно ложе с тази жалка глутница сепии. Ще дойде и техният ред, щом се справим със Станис. Това, което ни трябва, е собствен флот.

— Предлагам да построим нови дромони — заяви Аурейн Водите. — Десет за начало.

— Откъде пари? — попита Пицел.

Лорд Джилс го прие като покана да се закашля отново. Изкара още една гадна храчка и попи уста с червената си копринена кърпа.

— Няма… — почна той, но кашлицата задави думите му — няма… нямаме…

Сир Харис поне се оказа достатъчно бърз, за да схване смисъла между кашлянията и хриповете.

— Короната никога не е имала по-високи приходи — възрази той.

— Сир Кеван лично ми го каза.

Лорд Джилс изкашля:

— …разходи… златни плащове…

Церсей вече беше чувала възраженията му.

— Нашият лорд-ковчежник иска да ни каже, че разполагаме с твърде много златни плащове и твърде малко злато. — Кашлицата на Росби вече наистина започваше да я дразни. „Може би Гарт Грамадния нямаше да е толкова болнав“. — Макар и големи, приходите на Короната не са достатъчно, за да изплащаме дълговете на Робърт. Поради това съм решила да отложа изплащането на сумите, дължими на Святата вяра и на Желязната банка на Браавос, докато не свърши войната. — Новият Върховен септон несъмнено щеше да закърши святите си ръчички, а браавошите щяха да й заграчат и зацвърчат, но какво от това? — Спестените пари ще бъдат използвани за строителството на новия ни флот.

— Ваше величество е мъдра — заяви лорд Мериуедър. — Мярката е крайно разумна. И наложителна, докато не свърши войната. Аз съм сьгласен.

— И аз — отзова се сир Харис.