Пир за врани

— Трябва да е в Харънхъл, ако още е жив. Грегър Клегейн го е взел в плен. — Планината не винаги беше милостив с пленниците си, дори с онези, срещу които можеше да се получи добър откуп. — Ако е мъртъв, предполагам, че ще се наложи да пратим на лорд Мандърли главите на убийците му с най-искрените ни извинения. — Щом една глава беше достатъчна, за да усмири принц на Дорн, един чувал глави щеше да е повече от достатъчен за дебелия, увит в тюленови кожи северняк.

— Лорд Станис няма ли също да се опита да спечели съюза на Бял пристан? — попита Великият майстер Пицел.

— О, той се опита. Лорд Мандърли ни препрати писмата му и е отговорил с увъртания. Станис иска мечовете и среброто на Бял пристан, срещу които предлага… общо взето — нищо. — Някой ден трябваше да запали свещ на Скитника затова, че бе отнесъл Ренли и бе изоставил Станис. Ако беше станало обратното, животът й щеше да е много по-труден. — Тази сутрин пристигна друга птица. Станис е пратил луковия си контрабандист да заплаши от негово име Бял пристан. Мандърли е хванал нещастника и го държи в килия. Пита какво да прави с него.

— Да го прати тук, можем да го разпитаме — предложи лорд Мериуедър. — Този човек може да знае много ценни неща.

— Да мре — предложи Кибърн. — Смъртта му ще е урок за Севера, ще им покаже какво става с предателите.

— Напълно съм съгласна — заяви кралицата. — Наредих на лорд Мандърли да му отсече главата. Това трябва да сложи край на всякаква възможност Бял пристан да подкрепи Станис.

— На Станис ще му трябва друга Ръка — изсмя се Аурейн Водите. — Рицарят на ряпата, може би?

— Рицарят на ряпата ли? — попита объркан сир Харис Суифт. — Той пък кой е? Не съм чувал за него.

Води не отвърна, само завъртя очи.

— А ако лорд Мандърли откаже? — попита Мериуедър.

— Не смее. Главата на Рицаря на лука е монетата, която му трябва, за да откупи живота на сина си. — Церсей се усмихна. — Дебелият стар глупак може да е бил верен на Старките по свой начин, но след като вълците на Зимен хребет са премахнати…

— Ваше величество забравя за лейди Санса — подхвърли Пицел. Кралицата настръхна.

— Определено не съм забравила оная малка вълчица. — Отказа да спомене името й. — Трябваше да я пратя в черните килии като дъщеря на изменник, но вместо това я направих част от домакинството си. Делеше моето огнище и дом, играеше си с моите деца. Хранех я, обличах я, постарах се да й спестя жестокостта на света, а как ми се отплати тя за добротата ми? Помогна да убият сина ми. Когато намерим Дяволчето, ще намерим и лейди Санса. Тя не е мъртва… но преди да приключа с нея, обещавам ви, ще пее на Странника и ще се моли за целувката му.

Последва неловка тишина. „Езиците ли си глътнаха всички?“, помисли раздразнено Церсей. Зачуди се защо изобщо си хаби времето с този съвет.

— Все едно — продължи кралицата. — По-малката дъщеря на лорд Едард е с лорд Болтън и ще бъде омъжена за сина му Рамзи веднага щом падне Ровът Кайлин. — Стига момичето да успееше да изиграе достатъчно дълго ролята си, за да се скрепят правата им над Зимен хребет, никой от двамата Болтън нямаше да се интересува особено, че всъщност е изтърсаче на някакъв скуайър, подставено от Кутрето. — Щом Северът държи да си има Старк, ще им го дадем. — Позволи на лорд Мериуедър отново да й напълни чашата. — На Вала обаче е възникнал друг проблем. Братята на Нощния страж са си загубили ума и са избрали копелето на Нед Старк за свой лорд-командир.

— Сняг се казва момчето — уточни съвсем ненужно Пицел.

— Мернах го веднъж в Зимен хребет — каза кралицата. — Макар че Старките направиха всичко възможно да го скрият. Много прилича на баща си. — Копелдаците на покойния й съпруг също приличаха на него, но Робърт поне имаше благоразумието да ги държи настрана. Веднъж, след онази жалка история с котката, беше вдигнал шум да доведе в двора едно селско момиче, негова извънбрачна дъщеря. „Прави каквото искаш — каза му тя, — само гледай да не разбереш, че градът не е здравословно място за подрастващо момиче“. Синината, която й донесоха тези думи, не можеше да се скрие от Джайм, но повече не чуха за копелдачката. „Кейтлин Тъли беше мишка, иначе щеше да удуши този Джон Сняг още в бебешката люлка. Сега остави мръсната работа за мен“. — Сняг също така е наследил от лорд Едард вкуса към измяната. Бащата щеше да връчи кралството на Станис. Синът му е дал земи и замъци.

— Нощният страж се е заклел да не взима страна във войните на Седемте кралства — припомни им Пицел. — От хиляди години черните братя се придържат към тази традиция.

— До сега — каза Церсей. — Копелето ни написа уверения, че Нощният страж не взима страна, но действията му издават, че думите му са лъжливи. Дал е на Станис храна и подслон, но има безочието да ни моли за оръжие и хора.

— Наглост — заяви лорд Мериуедър. — Не можем да позволим Нощният страж да прибави силата си към тази на Станис.

— Трябва да обявим този Сняг за изменник и бунтовник — съгласи се сир Харис Суифт. — Черните братя трябва да го отстранят.

Великият майстер Пицел кимна важно.